Живка Георгиева е земеделски производител от Алфатар. Заедно със своето семейство тя обработва 5 000  дка с традиционни за региона култури – царевица, пшеница, слънчоглед, рапица.

Дамите в селското стопанство

Какво е да си дама в селското стопанство, в един по-скоро мъжки сектор?
Приятно е. На мен лично работата ми доставя голямо удоволствие. Работя изцяло в мъжка компания. Справяме се. Много по-лесно се работи с мъже по принцип. Всичко е в рамките на нормалното.

Как подбирате хората, с които работите?
Те подбират нас. По принцип няма голям избор на съвестни хора. Гордея се, че нашият персонал от 5 човека е много добър. Млади момчета са. Аз много държа на колективната работа, работя заедно с тях. С тях съм навсякъде. Имаме свободни взаимоотношения. Не се държим строго като работодател и работник. 

Кое е най-трудното и най-приятното във Вашата работа?
В земеделието не изпитвам никакви трудности, по-скоро ме притеснява домакинската работа вкъщи. Най-приятно ми е сутрин да обикаляме блоковете, да наблюдаваме кое, как, защо. Това е най-голямото удоволствие, а следващото голямо е самото прибиране на реколтата. Имаме традиции, хубави обичаи. Приключването на жътвата отбелязваме с ритуал и скромен банкет.

Как започнахте да се занимавате със земеделие?
Бяхме на квартира във Варна няколко години. Там работихме, но видяхме, че не ни се получават нещата. Не ни потръгна въобще и решихме да се приберем в Алфатар. Бащата на моя съпруг се занимаваше със земеделие. Като се прибрахме, взехме нещата в свои ръце. Така започнахме с около 200-300 дка. От 2005 г. се занимавам със селско стопанство. Но сме скромни, това, което имаме, ни е достатъчно.

Мислите ли да се развивате?
Всичко е свързано с допълнителни разходи, персонал, техника. Ние не сме спрели да се развиваме. Наблягаме на нови технологии, иновации в стопанството, препарати, семена. Следим тенденциите и гледаме всяко ново нещо, което излиза на пазара, да го пробваме, да видим дали е рентабилно за нашето стопанство.

Как виждате сектора след 5-10 години?
Нещата така или иначе се развиват. Хляб е имало и ще има винаги. Винаги е имало земеделие и ще продължава да има. През последните 5-6 години наблюдавам, че нещата се развиват екстремно. Не успяват да отлежат, да се наложат. Тази година – едно, догодина – друго, после – трето. За мен това не е добре. Земеделието всяка година ти показва какво си направил. Това не е нещо ден за ден. Например при пшеницата тази година сееш, догодина жънеш. Ние не можем една година да наблюдаваме точно това ли е начина да се развиваме, а те ни вкарват следващото.

Това поражда суматоха. Вкарват ни в едни малко сложни ситуации, в които трябва да избираме да бъдем хем агрономи, хем счетоводители. Всеки казва: „Аз ти давам напътствие, но ти си вземи решението“, защото парите излизат от нашия джоб. Малко пришпорват нещата и за мен това не е добре, защото трябва да се съобразяваш, да се нагласяш в тази обстановка, да се опитваш да оцелееш максимално добре. Затова избираме умерения, най-удачния вариант и не гоним свръхрезултати. 

Имате дъщеря. Тя ще продължи ли да развива семейния земеделски бизнес?
Да се надяваме. Това ще бъде гордост за мен, защото всичко е създадено с много усилия, време и емоция. Не успяваш да отделиш достатъчно време на семейството, защото си бягал по нивите и си гледал всичко да се случи нормално.