Теодора Тодорова от 19-годишна се занимава с пчеларство. Има 150 кошера, а заедно с баща й - Симеон Тодоров общо отглеждат близо 500 кошера.  Продават меда си директно на клиентите си или по време на изложенията, които организират.  Едно от тях е Международно специализирано изложение в областта на пчеларството Апи България, което се провежда в Пловдив. Теодора е и в управителния съвет на "Национално Сдружение на Жените Пчелари".

Дамите в селското стопанство 

Какво е за теб пчеларствата?

За мен е кауза. Занимавам се с плечарство от 14 години - бях 19-годишна. Тогава си взех първите кошери. Това за мен е страст, това ме влече и това е моето, което искам да правя в този живот. 

Сигурно има и трудности?
Постоянно стигаш до едни задънени улици, в които няма отговори. Промените за пчеларите се случват, но прекалено бавно. А ще дойде един момент в света, когато голяма част от пчелите няма да ги има. В Европа вече ги няма около 50%. Когато измрат и останалите 50%, ще се стигне до казуса, че дори да искат хората да гледат пчели, няма да има кой да ги научи как се прави.  

Какво може да се подобри в такъв случай?
Хубаво би било пчеларите да се подпомагат така, както земеделците. Нима от нашата продукция не зависи здравето на човека? Ние сме природна аптека. В момента, в тази пандемия, хората прибягват до тези природни продукти. А ние години наред обяснявахме каква е тяхната полза. Ако не е бил нашия и на колегите труд, хората ще купуват и в момента само хапчета от аптеките. 


Може ли да се храни човек от това?
Направила съм си така нещата, ходя на изложения. Успявам да се храня от това. Години наред ни костваше да научим самите хора да употребяват пчелните продукти. Да знаят кое какво е, а не като видят прашеца да не ме питат това храна за рибки ли е. Това са години наред ходене по изложения, обяснения защо е толкова шарен. Това е редовен въпрос за прашеца.

Защото в България имаме над 4 000 вида растителност. Медът ни е един от най-хубавите в Европа. 

Ти си човек, който използва новите технологии.
Няма как в един бизнес, когато има технологии, които напредват, те да не се използват. За пчеларството важи същото. 
Системата със сензорите, която използваме от няколко години, дори я представихме в Европарламента. 
Новостите, новите технологии - трябва да ги има, във всеки един бранш. В случая със сензорите, ние печелим много от това, че не се налага да ходим до кошерите всеки дени. Спестяват се средства за транспорт. Инвестицията в нови технологии се връща и то многократно. Буквално на първата година си връщаш парите. Въпросът е да знаеш какво да правиш. Знанията са най-ценната инвестиция. 

Аз моите знания ги придобих на принципа опит-грешка и благодарение на нашите учители. За мен най-добрият жив пчелар в България е Костадин Якофов. Успяха с баща ми да намерят обща приказка, да направят иновации. Самите ни кошери са иновативни, системата са следене на кошерите също е иновативна. В един момент получаваш хубав, затворен цикъл и можеш да направиш много хубаво производство, защото вкарваш и машини и т.н. важно е да се следи процеса внимателно. Освен това всеки един район в България е строго различен. Принципно има разлика от кошер до кошер на пет километра разстояние. Представете си разликата от моите кошери в Стара планина и тези в Добрич. 
На мен лично ми трябваха около пет години, за да разбера какво се случва в кошера. Ние с баща ми тръгнахме заедно - той тръгна една година по-рано от мен.  Тогава и двамата не знаехме какво правим. 

Кое те мотивира да продължаваш напред?
Мотивира ме крайният резултат. Клиентите, които са доволни. Когато виждаш, че помагаш на хората с тези продукти и когато всеки има достъп до този хубав продукт. Ти помагаш на природата, развивайки пчелите, а заедно с това помагаш и на хората.