Можеш да си завидно млад, но с достатъчно сериозни планове и амбиции и то в земеделието. Само че често може и да нямаш шанса, подкрепата, за да се развиеш, смята 20-годишната млада фермерка Райна Петришка от Панагюрище. Тя се чувства късметлийка като потомствен земеделец, но защитава каузата, че държавата трябва да мисли и прави повече за младите фермери.
За нея земеделието е възпитана любов, страст и много отговорност. Намираме я на връх студентския празник в компанията на състуденти от Аграрния университет в Пловдив. Дори тогава бъдещите професионалисти в селското стопанство обсъждат актуалните теми в сектора. Пред Агри.БГ Райна Петришка разказва за своя избор и бъдещи планове като фермер.
Израснах с него покрай баща ми, който се занимава с растениевъдство. Като всички млади хора съм имала и различни други интереси, разбира се, аз съм човек на действието и обичам да съм ангажирана. Когато трябваше да реша в каква посока да поема сериозно обаче, разбираемата алтернатива бе земеделието. Имам подкрепата на родителите ми, опита и рамото на баща ми, които са много важни за един новостартиращ фермер. Много съм им благодарна! Така взех своето решение и освен че съм регистриран млад фермер, в момента уча „Растителна защита” в Аграрния университет в Пловдив.
Площите ни се намират в землището на село Поибрене, община Панагюрище – красив полупланински район. Занимаваме се с растениевъдство, като баща ми отглежда предимно зърнено-житни култури. Аз съм регистрирана с картофи, имам своето поле на изява, но, разбира се, още се уча.
Работата на терен, самото отглеждане на културите. От малка изпитвах голяма наслада да проследявам целия процес от засяването до прибирането на реколтата. Има голямо предизвикателство, но и удовлетворение в земеделието. Да обереш плодовете на своя труд, да влезеш във взаимовръзка с природата и да създадеш храна. Харесва ми, това искам да правя.
Истината е, че у нас е много трудно за един млад човек да започне от нулата в селското стопанство. В същото време секторът застарява и основна цел на Европа е да стимулира вливането на свежа кръв в него. Много често обаче неадекватната политика отказва младите хора. Не че няма желаещи, има, това си говорим и с колегите.
Някои от тях са също потомствени земеделци като мен, имат върху какво да стъпят и въпреки това неуредиците, слабото подпомагане, недобрата бюрокрация и ред други, могат да демотивират сериозно човек. А какво да кажем за тези, които не идват от семейства с традиции в земеделието, просто това са решили, че искат. На тях съвсем няма кой да им подаде ръка, да ги насочи.., неизвестните са много, а подкрепата на държавата за нас, младите е много минимална, меко казано.
Редно е да има дългосрочна и устойчива политика в тази посока, иначе кой ще произвежда храната ни, ще се грижи за земята след 10, 20 години?! Не можем всички да избягаме в чужбина или да практикуваме някоя модерна професия. Някои искат да останат, да съхранят традициите, да произвеждат. Това е моят избор и на ред други млади хора, но не се чувстваме подкрепени в него. Това е най-големият проблем, с който се сблъсквам, иначе всичко останало се учи, ако имаш желание.
Аграрният университет в Пловдив е най-добрият у нас според мен, образованието е на високо ниво, но и човек сам трябва да има желанието да се учи. В съвременния динамичен свят постоянно има нови неща, ако не следиш, не се интересуваш, не обменяш опит, няма да постигнеш добри резултати. Човек трябва да се развива. Въпреки че уча "Растителна защита", аз например силно подкрепям и се интересувам от биологичното земеделие.
У нас все още експертът е баща ми, той има практическия опит, но, да, вече обсъждаме заедно, понякога и аз давам съвети, уча се бързо и влагам сърце, така че няма как да не се получат нещата.
Да, искам следващата стъпка да е създаването на градина с трайни насаждения дори затваряне на производствения цикъл някой ден, но това все още са далечни планове. Стъпка по стъпка.
Да, защото вярвам в добрите резултати, когато положиш нужните усилия, а и защото ми е на душа. Въпреки всичко съм оптимист, следвам веруюто, че няма да е все така. Трудностите идват, за да ги преборим.
;void(0);){kind=link}