С дъх на бадеми и морски бриз е изпълнено ежедневието на Силвия Костадинова, но не на пясъчната ивица, а в овощната градина и преработвателния цех за бадеми в Бургаско. Икономист по професия, тя се издига до ръководна позиция в голяма нефтена компания, чрез която заминава в Прага. Съпругът ѝ също. Силвия обаче иска не просто да бъде добра в работата си, а да създава добро. Семейството се връща в България и точно в пика на епидемията, когато всички се страхуват да не останат без работа, тя напуска своята.
"Исках да съм по-близо до природата, до първоизточника, да създавам нещо полезно, чисто, българско за другите и мен", споделя стопанката на вече 50 дка бадемова градина между Айтос и Карнобат.
Какво е да промениш изцяло живота си, защо е избрала именно бадемите и какво цели да постигне с тях, разказва пред Агри.БГ Силвия Костадинова.
Още когато се върнахме от Прага, ми минаваха такива мисли. Нямам нищо общо със сектора, нямахме земи, нищо не ме е свързвало досега със земеделието. Ситуацията с Covid-19 беше един преломен момент, вече исках друг начин на живот, в синхрон с природата, имах нужда от кауза. Инвестирахме спестяванията си в закупуване на овощна градина и машини за преработка на бадемите. В детството ми имаше много бадемови насаждения в нашия регион, специална селекция се правеше за нашите условия. По-късно доста от тях бяха заменени със зърнени култури, но районът наистина е благоприятен за бадеми. Освен това те са уникално красиви, когато цъфнат - неповторима картина в розово и бяло, неземно изглежда просто.
Искахме изцяло да произведем наш чист и здравословен продукт. Изградихме свой бранд. Оказа се, че в България, в бизнеса за преработка на бадеми има частично закупени машини, само да се начупват ядки примерно или да се премахва зелената обвивка. Такъв пълен цикъл, както ние го затворихме изцяло, не ми е известно да има. Нашите машини са калибрирани по размер на самите бадеми, имаме крекер машина, машина за аспирация, друга за калибрация на самата ядка, имаме преглед на ръка – втора сортировка. Всички бадеми се измиват, за да се премахне праха, тези за пакетиране се сушат, имаме и пакетираща машина. Проследяваме целия процес и сме сигурни в качеството.
Вярвам, че продуктите, отгледани в България, са много по-полезни и здравословни за нас, тъй като носят частица енергия от земята ни. Искаме да произвеждаме и реализираме продукцията си тук. Друго, от което ме боли, е, че хората в региона често продават продукцията си на много ниска цена, а трудът е огромен. Имаме желание да помогнем на фермерите, да дадем своя скромен принос за развитие на земеделието, като изкупуваме продукцията им на достойни цени, като ги стимулираме да отговарят на търсеното от нас качество.
Стремим се напълно да постигнем кръгова икономика, да оползотворим всичко. Остатъчният продукт – черупките, имат много висока енергийна стойност и стават за отопление. Вместо да ги изхвърляме, сме организирали дарения за възрастните хора по селата в района.
Миналата година беше първата беритба, беше ни изключително трудно да намерим работници. Лице в лице се изправих с демографския проблем, в селата не са много работещите хора, а младите предпочитат доходи не чрез ръчен труд. Потенциалните работници нямат отношението, което ние имаме към земеделието. Те просто искат едни бързи пари, гледат как да измамят, излъжат, не спазват поетия ангажимент. Това беше големият проблем за нас и смятам, че е такъв за цялото земеделие. В селското стопанство трябва да работят хора с любов и отношение към земята, няма значение на каква позиция, все пак това е производство на основен продукт – храна за хората. Затова тази година предвиждаме механично събиране на реколтата.
В магазинната мрежа в района. Често получавам въпроси от търговци защо само бадеми. Искаме да се специализираме в това производство, за да предложим един качествен продукт. Пазарът ни все още е залят от некачествена продукция. В момента масово се предлага американски бадем, по-рядко гръцки или испански, а ние произвеждаме само български сортове. Но американският е най-евтин, третира се с различни химикали и подобрители за вкус и срок на съхранение. Все пак нещата се променят, хората имат нужда и могат да оценят добрата храна.
Чувствам се най-добре в градината или в организационната част. Тази година засадихме 320 нови дръвчета. Моята роля беше, след като ги засадихме, да се грижа за тях – те трябва да се прекопаят, да се полеят. Като едни малки същества са, за които трябва да се погрижиш. Зареждам се сред овошките. Не се чувствам изморена, а вдъхновена. Успявам да съчетавам всичко. Разбира се, това е възможно благодарение на семейството ми, което много ме подкрепя, най-вече съпруга. Мисля, че предадох своя ентусиазъм и на тях.
Бих искала децата ми да живеят в по-добър свят и аз да дам своя принос за това. Хората да се обърнат към природата, чистата храна. Радвам се, когато срещна съмишленици. Пандемията предизвика размисъл в тази посока, много хора се върнаха към изначалното. Това е, което искам и затова съм сигурна, че открих призванието си в земеделието – чистота в душата и в производството на храна.
;void(0);){kind=link}