Решителната Ваня носи много дини под една мишница. На първо място тя помага на баща си и брат си в управлението на семейна ферма „Димитрови“ в благоевградското село Горна Брезница. Животните са общо 150 овце и кози – кръстоски на местни автохтонни породи, които се отглеждат свободно пасищно в подножието на Малешевска планина 9 месеца в годината.
Едновременно с това младата дама е представител на животновъдите в Общинския съвет на Кресна, администратор на НОКА за район Благоевград и председател на Сдружението на земеделците и животновъдите „Кресна 2019“.
За радост, трите години, прекарани в Мадрид, не са й били достатъчни, за да забрави родния край. Ваня се завръща на село, планирайки да превърне семейното стопанство в модерна ферма, с животни под селекция и затворен цикъл на производство. Какво още вълнува 34-годишната фермерка, разберете от самата нея.
Аз се занимавам основно с документалната част, но участвам и в предаване на млякото, чистене на пасищата, събиране на храна за животните. Баща ми и брат ми отговарят за пашата на стадото, а аз се включвам във всичко останало, свързано с живота във фермата.
Много скептично съм настроена като цяло за каквито и да е програми, може би заради липсата на достатъчно информация. За момента не бих кандидатствала.
За съжаление, от години малките и средни стопанства са на заден план. Поне такива са ми наблюденията. Няма ясни правила как да се разпределят пасищата, нужни са законодателни промени в тази насока, за да се преборим с виртуалните животни. Трудностите са много – високите цени на фуражите, липсата на работна ръка, безстопанствените животни. Мога да изброявам още и още. Истината е, че който обича животните, винаги ще ги има, през каквото и да се налага да мине.
Спокойствието на село. Във фермата се натоварвам физически, но си почивам психически. Физически е много тежко, защото има период, в който трябва да съчетаваш доене, събиране на храна и др. Работната ръка я няма никаква и се справяме изцяло сами.
Притежавам организация и упоритост. Баща ми и брат ми гледат животните не за да изкарват пари, а защото това им е начин на живот. Имам дъщеря на 17 години, но тя проявяваше интерес към животните, само докато беше малка. Сега я карам да учи езици, защото, за съжаление, не виждам бъдеще за младите хора в нашата страна.
Надявам се да продължаваме всички вкъщи да сме здрави, за да може и занапред да правим това, което обичаме, да се борим с институциите и да преодоляваме трудностите, защото при нас всеки ден е предизвикателство.
;void(0);){kind=link}