Вече 17 години Екатерина Кирчева и нейният съпруг се занимават със зеленчукопроизводство. На 160 дка в село Селце в района на Каварна те отглеждат основно пипер, домати, патладжан. До миналата година са се занимавали и с дини. От 4 години членува в Асоциация „Български пипер“, откъдето е горд носител на две награди – второ място през 2016 г. в клас до 150 дка и първо място през 2018 г.
Защо се насочихте към зеленчукопроизводство?
Просто така ни завъртя животът и продължаваме, защото няма как. Работим го с желание. Занимаваме се семейно – аз и съпругът ми. Имаме дъщеря, която тази година беше абитуриентка, сега ще е студентка и каза, че това не е нейната професия.
На какви сортове пипер сте се спрели?
Ние сме единствените смелчаци в района, които всяка година експериментираме с нещо ново. Отглеждаме 50% хибриди и 50% директни сортове. Имаме много разновидности и доста добре успяваме на пресния пазар, защото хората искат разнообразие.
Какво е най-трудно във Вашата работа?
Нищо друго не ни плаши освен пазарите, защото няма нищо сигурно при тях. Тази година тръгнахме добре, но тази и предишната седмица има тотален срив – няма търсене на пипер, а доматите са внос от Турция.
Разбира се, и времето. Молим се да нямаме проливни дъждове или градушки.
Как стои въпросът с преработвателните предприятия?
Пиперът започна масово да се зачервява и ще търсим вече фабрики. По принцип има такива, но специално в нашия район са много малко. Все пак някак си успяваме.
А кога изпитвате най-голямо удовлетворение от работата си?
Когато всичко става, както трябва, и си реализираме продукцията на добра цена. Това е огромна радост. Трудът никак не е малък, разходите за торове, препарати, надници – също.
Как оценявате годината до момента?
При нас нямаше проливни дъждове или градушки. Даже бих казала, че беше доста горещо и сушаво, особено през юни. От високите температури започнаха болести, но като цяло е много добре.
А как е спрямо миналата година?
О, сега сме много по-добре, защото миналата година беше ужас с проливните дъждове. По-миналата година – също. Тогава два пъти ни би градушка. И двете предишни години за нас бяха лоши.
Сами ли отглеждате разсада си?
Вече да, но само за наше ползване. Правим всичко на табли. Имаме машини за садене на семената и машини за разсаждане. Всичко постигаме с лични средства. Не сме кандидатствали по проекти за еврофинансиране. Като слушам колеги, които честно си изкарват хляба, всеки казва, че не си заслужава.
Как си се представяте след 5 години?
Винаги съм била оптимист. Ако всичко е горе-долу нормално, пак ще продължавам да гледам пипер, но няма да увеличавам повече.
;void(0);){kind=link}