Клиентите споделят, че нашето заешко месо няма нищо общо с това от магазина. Първо, като вкусови качества, второ – като трайност на готвене, всичко е различно в прясното месо. Не може един заек на една година, дълбоко замразен, който се преетикетира и се размразява после, да има същия вкус като заека от близката ферма, пристигнал пресен на пазара, заявява зайцевъдът Димка Христева.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

А близката ферма е в покрайнините на Казанлък, където семейство Христеви отглежда зайци вече 13 години. Към настоящия момент бройката им е 1500, а пазар за тях има навсякъде, където са предложили – основно фермерски пазари из страната и директни доставки до клиент. Това, което дава сили на Димка и съпруга ѝ въпреки трудоемката работа, са именно доволните клиенти на прясното, охладено заешко, което произвеждат.

Вашата ферма за зайци е една от малкото останали у нас. Кога и как започнахте да се занимавате точно със зайцевъдство?

Всичко започна като хоби. И преди искахме да гледаме зайци, но само за нас, не като бизнес. Постепенно се превърна в работа. И така вече 13 години. Продължаваме, макар и много трудно, без помощ от никъде. Животните ми харесват от дете, когото ходех на село при баба и дядо. Съпругът ми също ги обича, имали са зайци някога. Така решихме да си вземем вила и да си отглеждаме там животни, на чист въздух и далеч от градския шум. Зайците ни се развиваха добре и с времето видяхме, че има голям интерес към заешкото. 

Разкажете ни малко повече за това не толкова популярно у на животновъдство. Какви са Вашите ангажименти в стопанството?

Във фермата си отглеждаме Калифорнийски и Новозеландски заек. Отскоро имаме и един мъжки от породата Рекс, за да видим какво поколение ще се получи. По-трудните задачи в стопанството са за мъжа ми. Аз основно се занимавам с почистване, преглеждане на зайчетата, кърменето. Когато единият отсъства, другият се нагърбва с цялата работа, понеже сме само двамата, нямаме работници. 

Всяка сутрин първо проверяваме дали има болни или омърлушени. После преглеждаме малките и зайкините – коя ще се кучи, коя скоро ще се слага в сандъци със сено, за да си направи гнездо. Има и първескини, които още не знаят, че трябва да се оскубят и раждат зайчетата на скарата. Трябва много добре да се следи и новородените веднага да се приберат на топло, защото иначе там ще умрат. 

Понеже ние кучим целогодишно, ако се появи такъв случай посред зима, прибираме малките вкъщи при нас, до печката, докато се съживят. Ако не се стоплят бързо, те стават ледени, посиняват веднага и ще умрат.

Постоянно трябва да има някой от нас по време на процеса. Има майки, които получават кръвоизливи, други пък много трудно раждат и трябва да им се бие инжекция. Зайкинята носи един месец, след това малкото стои около два месеца и половина при нея, накрая го отделяме. За три месеца зайците са готови за продажба на пазара.

След всичко, което изброихте като грижи към зайците, как приемате момента, в който те трябва да отидат в кланицата?

Много тежко. Не мисля, че някога ще свикна с това, въпреки че осъзнавам, че е естествен цикъл и в крайна сметка месо за консумация на хората. Когато си купуваш храна от магазина, е едно, но когато си отгледал животното – съвсем друго. Въпреки че ние сме зайцевъди, почти не консумираме заешко. Изградихме си и кланичен пункт, за да затворим цикъла и оптимизираме работата, но само съпругът ми се занимава с това, аз не ходя там.

Има ли животни, които не пускате на пазара, а ги оставяте във фермата?

Да, има няколко. Любимецът ми е един мъжки, много красив, гальовен като котка, всяка сутрин ме чака да го глезя. Ако зайците се задържат за по-дълго време и когато много ги гушкаш, те стават домашни любимци и също се привързват към теб.

Казахте, че има голямо търсене на продукцията ви. Какво отличава заешкото от останалото месо на пазара?

Заешкото е много чисто месо и зайците така се гледат. При тях не влизат външни хора, обичат чист въздух и са много чувствителни към всяка промяна. Ако има нещо развалено във фуража, изгнило или мухлясало, те се натравят и умират за час. Не боледуват, ако се отглеждат правилно. Не се слагат никакви добавки в храната им – само чиста вода и фураж.

Кое е най-голямото предизвикателство в този бизнес?

Ние работим на пълни обороти всеки ден. Нямаме почивка в събота и неделя, не ходим по курорти и на СПА. Въпреки умората вечер, всяка сутрин ставаме с нови сили и с нетърпение отиваме първо при зайците. На пазара ходим за няколко часа, защото стоката се изкупува веднага, после сме пак тук. Целият ни живот се върти около зайците, но затова пък предлагаме качествено месо на българския потребител.

Много е неприятно, когато след всичко това не получаваш подкрепа от държавата с краткото оправдание „не сте приоритетни“. Това е най-голямото предизвикателство – оцеляваме въпреки липсата на политика към зайцевъдството, защото обичаме работата си и хората ни търсят.

Какво планувате за в бъдеще и със зайци ли ще продължите да се занимавате?

Да, определено със зайци. На нас това ни харесва, вече сме се развили в това животновъдство, имаме опит и име, хората ни познават заради качеството. Искаме още малко да се разширим. Нужни са ни нови клетки, ново оборудване, но пак трябва да теглим кредити. Ако получим някой ден субсидиране, ще си вземем и поне един работник. Не знаем какво ще стане, но не мислим да се отказваме, това ни е на сърце.