Общо 15 ферми са регистрирани и работят по наредба 26, така че моят призив към всички фермери е да не вярват на всичко, което се изписва в медиите. Наредбата работи и ние вече имаме опит! Това каза в интервю за Фермер.БГ д-р Стоилко Апостолов, управител на Фондацията за биологично земеделие „Биоселена“ и координатор проект "За Балкана и хората". 
 
Д-р Апостолов, вече втора година реализирате проекта Енергийна ефективност и по-добро качеството на млякото в българските ферми. Разкажете ни малко повече за самия проект? 
Проектът беше много интересен. Този път беше финансиран от Норвежката програма за сътрудничество. Направихме в 3 пилотни ферми в България комбинирани инсталации за производство на топла вода. При подготовката на проекта установихме, че повечето млечни ферми използват много малко топла вода за почистване на инсталацията и оттам е една от причините за ниското качество на млякото е недоброто измиване. По този проект направихме една иновативна комбинирана инсталация за производство на топла вода, като основният източник беше слънцето, другият източник на топлина е комбиниран котел на пелети и топлината, която се използва от охлаждането на млякото. Всъщност и в трите ферми инсталацията работи много успешно. Фермерите реализират доста добри икономии и разполагат с около 400 литра топла вода всеки ден – напълно безплатна през летния сезон. 

 
Вие имате пряко участие в развитието на фермерските пазари, кои са основните предизвикателства, с които трябва да се справят фермерите, за да се наложат още повече?
Предизвикателствата пред фермерите са много. Първото голямо предизвикателство е да направят първата и голяма крачка -да се регистрират в агенцията по храните (БАБХ), тъй като тогава наистина имат право да продават продукти. Оттам нататък идват другите предизвикателства, които са съвсем различни от традиционната им дейност – да произвеждат качествен продукт, да го представят добре на клиентите; като дойдат на пазара да се държат добре – да са усмихнати, да са приветливи, да са чисти. Трябва да бъдат добри търговци. Много често това е най-големият проблем. С тези изложения ние подкрепяме и помагаме на фермерите да се научат да бъдат и добри търговци, тъй като не е важно само да го произведеш, трябва и да го продадеш.
 
Карловската ферма Под Балкана е един успешен пример за затворен цикъл, който реализирахте благодарение на Българо-швейцарски проект. Смятате ли, че и други български ферми могат да стигнат този модел? Какви са предпоставките и какъв е пътят? 
Ние доказахме, че можем. Общо 15 ферми са регистрирани и работят по наредба 26, така че моят призив към всички фермери е да не вярват на всичко, което се изписва в медиите, че наредбата не работи, че е много трудно, че БАБХ е много строга и т.н. Това не е вярно, наредбата работи, вече имаме опит. Във всички области в България има регистрирани такива ферми. Наребрата е променена 3 пъти от както излезе през 2010г. Просто трябва да потърсят съвет и ако имат желание да скачат с двата крака и това е, няма друго спасение. 
 
Разкажете ни малко повече за проекта за изграждане на генетична лаборатория в животновъдството. Очаква се тя да заработи до края на май.
Това не е нов проект. Това е част от големия проект, който изпълняваме с швейцарската агенция. Лабораторията вече се изгражда в Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ). Основната цел е да се въведе научно обоснован контрол за установяване на породна принадлежност. Знаете проблема с редките породи в България, те вече са повече от 40, като някои от популациите на тези породи наближават или скоро ще прескочат прага на застрашеност. Това означава, че ако една порода овце вече има регистрирани 10 000 женски животни, тя вече излиза от застрашеност и би трябвало подпомагането по мярка 10 на ПРСР да спре. Това напрактика означава, че тази порода в близките няколко години, ще се стопи отново и ще достигне пак до нивата на застрашеност, което не е цел, според мен. С тази лаборатория идеята е да се направят генетични карти на тези животни, за да може по-точно да се определя и подпомагане да получават само животни, които са типични за породата, а не всички, които приличат, примерно на Софийска овца. 
 
Тъй като вие работите в сътрудничество с ИАСРЖ, каква ще е вашата роля в самия проект?
Основната роля ще я изпълнява ИАСРЖ. Нашата задача е да подпомогнем ферми, които имат редки породи животни, да не разчитат единствено на субсидиите, а да направят следващата крачка, а именно да започнат да продават продукти от тези животни. Като пример давам биволофермата в село Васил Левски. Продуктите от тези животни са много ценни и с течение на времето, хората би трябвало да плащат и по-висока цена за тях. Сирене от Каракачанска овца би трябвало да се продава различно от сирене от овцата Лакон, например, поради много и различни причини – най-вече вкусови качества, съдържание на витамини, мазнини и т.н Едно е млякото от животни, които пасат на 2000 метра надморска височина на високопланински пасища, друго е млякото от животни, които се хранят затворени в обор.