Атидже Алиева-Вели е заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция от 2013 г. до днес с ресор прилагане на Програма за развитие на селските райони (ПРСР). Завършила е магистратура по „Индустриални биотехнологии” в СУ „Св. Климент Охридски”.
 
 
В началото на 2014 г. защитава втора магистърска степен по „Публична администрация” със специализация „Държавна администрация” в Университета за национално и световно стопанство.
Кариерата й започва в „Данон Сердика”. В началото на 2007 г. е назначена в ДФЗ - РА като експерт в сектор „Мляко”. До 2011г. последователно заема длъжностите старши експерт,  главен експерт и началник на сектора. Там се занимава с прилагането, администрирането и отчитането на европейските схеми „Млечни квоти” и „Училищно мляко”.
 
От юни 2011 г. оглавява отдел „Методология и контрол” в дирекция „Договориране по прилагане на мерките за развитие на селските райони” и участва активно в разработването и актуализирането на правилата за работа в дирекцията. Алиева-Вели има опит в отчитането на напредъка по прилагане на мерките от ПРСР, както и в анализа на пропуските и проблемите по прилагането й в координацията с Европейската комисия. Отговаряла е и за ресорите „Селскостопански пазарни механизми“ и за ОП „Рибарство и аквакултури“ 2007-2013 и „Технически инспекторат“. 
Участвала е в много обучения и обмяна на опит както в други страни-членки на ЕС, така и в страни извън Общността. 
 
- Г-жо Вели, в предпоследната година сме от прилагането на ПРСР 2014-2020. Как оценявате полезността на програмата, надгради ли се българското селско стопанство чрез мерките по нея и можете ли да сравните този програмен период с предишния?
Програмата за развитие на селските райони се радва на голям интерес както от страна на земеделските производители, така и на от страна на селските общини. Интересът се дължи както на натрупания опит на кандидатите, така и на многото добри примери за модернизация и въведени иновации в стопанствата и в предприятията. Именно върху тази основа се гради подобреното качеството на живот в селските региони, което считам, че вече е факт. 
 
Много добри резултати бяха постигнати още при прилагането на старата програма, която действаше в периода 2007-2013 г. Голяма част от стопанствата продължават да инвестират в модернизацията на производствата си, като залагат все повече на новите технологии и иновациите. Анализите показват, че все повече земеделски производители се стремят да затворят цикъла на производство, като изграждат собствени обекти за преработката на селскостопанската продукция. 
 
Вижда се постигнатият ефект и от публичните инвестиции в малките населени места. Инфраструктурата им се осъвременява, а културният и социалният им живот стават все по-динамични. 
 
Зад всички добри резултати стоят усилията, амбицията и трудът на самите бенефициенти  - като се започне от правилното идентифициране на собствените нужди за инвестиции и се премине през изготвяне на адекватни бизнес планове, финансирането и самото изпълнение на проектите. 
 
Това обаче е само едната страна на монетата. От другата стои трудът на много експерти, работещи във фонд „Земеделие“ и в министерството на земеделието. Това са хората, които са ангажирани с процесите на одобрение и разплащане на проектните предложения.  
Приносът и надграждането за селското стопанство, в конкретни цифри и показатели, ще бъдат ясни след приключване на програмния период ПРСР 2014-2020.
 
- Имате ли вече яснота за междинната оценка за изпълнението по ПРСР 2014 - 2020 г. и каква е тя накратко?
Междинната оценка за изпълнението на ПРСР 2014-202 г. предстои да бъде изготвен от МЗХГ, както е по регламент – до средата на годината. 
 
- Кои са мерките от ПРСР в този програмен период, които се „радваха“ на най-голям интерес и от кои сектори на селското стопанство?
Накратко ще кажа, че няма мярка от програмата, която да не се радва на интерес. Това, което сочат данните за изпълнението на ПРСР 2014-2020 е, че най-много заявления са подадени по мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия”  – общо 8 316 броя. По нея бяха отворени трите подмерки - подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства”, подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“. По мярка 6 са сключени договори с 3 250 бенефициента като договорените към момента средства са 121 млн. лв. В началото на декември приключи приемът по подмярка 6.4.1 и в момента подадените предложенията са на етап оценка и класиране. 
 
Голям интерес има и към купуване на оборудване и техника по мярка 4 „Инвестиции в материални активи“. Договорените средства по подмерки 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ и 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти” към момента са на обща стойност от 1,129 млрд. лв. Сключените към момента договори са 1 750 броя. 
 
Над 872 млн. лв. са договорени по мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“. Към края на септември по двете отворени подмерки 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ и 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата“ са подписани 414 договори и са изплатени 63 065 288 лв.
 
По мерките с агроекологична насоченост са платени над 789 млн. лв. По мярка 10 „Агроекология и климат“ са изплатени 222,197 млн. лв. Отпуснати са над 163, 630 млн. лв. по мярка 11 „Биологично земеделие“. По „Натура 2000 и рамковата директива за водите“ – мярка 12, са платени 136, 085 млн. лв. По мярка 13 „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“ са преведени над 267,525 млн. лв.
 
- През миналата година стартира прием през системата ИСУН. Каква е равносметката до момента? Кандидатите срещнаха ли някакви затруднения или реално подаването на проектни предложения се улесни?
Подаването на проектите по ПРСР 2014-2020 онлайн значително облекчи кандидатите. Работата през системата ИСУН гарантира по-бърз и по-прозрачен процес на работа. От една страна кандидатите имат възможност да попълнят електронен формуляр и да прикачат всички необходими приложения, като документи, а от друга – да не се съобразяват с работното време на администрацията. Освен това, ИСУН дава възможност да се проследят всички отворени процедури по оперативните програми.
 
През 2018 са обявени 17 процедури по ПРСР с общ бюджет от близо 337 млн. евро. Подадени бяха 4 340 проекта за над 636 млн. евро – почти двойно повече от определените средства за приемите. В момента в процес на оценка са 3 636 проекта за над 298 млн. евро.
Искам да отбележа, че заявките за плащане също се подават в ИСУН. Разплащателната агенция вече има направени плащания на заявки, подадени през системата за управление на европейските фондове.
   
- Колко са сключените договори по мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производители”? Имаше ли интерес от страна на земеделските производители по тази мярка?
По мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производители” от ПРСР беше проведен прием в ИСУН от 15 юни 2018 г. до 4 септември 2018 г. Бюджетът по приема е в размер на 14 793 043 лв. Подадени бяха 38 проектни предложения на стойност 22 706 033 лв., от които заявената безвъзмездната финансова помощ е 22 376 725 лв. 
 
След предварителна оценка на следващ етап - Административно съответствие и допустимост (ОАСД) бяха допуснати 37 проектни предложения. 3 заявления са отхвърлени като недопустими, а по останалите обработката приключи. Стойността на одобрената субсидия на класираните 34 заявления е в размер на 17 947 351 лв.
 
Поканени бяха за сключване на договори 23 групи и организации на производители, оценени с от 60 до 40 точки включително, чиито договори възлизат на обща стойност от 12 846 828 лв. Проектните предложения с 30 точки в класирането остават в резервен списък, тъй като бюджетът по приема не е достатъчен. 
 
Към момента сключените договори са 16, а 7 групи и организации на производители са поканени да подпишат контрактите си. Подадени са 6 заявки за плащане със стойност на заявената субсидия 391 160 лв., извършено е плащане по една заявка на стойност 195 580 лв. 
 
- Подмярка 4.1 е една от най-атрактивните за фермерите. Първият прозорец по подмярката приключи през 2017 г. Но какво се случва с втория прием по 4.1? Колко са договорираните проекти? За проекти до колко точки са предвидени средства?
От 26 октомври 2016 г. до 7 декември 2016 г. бе отворен вторият прием на заявления за подпомагане по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства”. Бяха подадени общо 3 165 заявления за подпомагане заедно с прехвърлените от първи прием. Размерът на заявената финансова помощ надхвърли над 3 пъти бюджета и проектните предложения се разгледаха в условията на ограничен такъв. 
 
Общо по двата приема по подмярка 4.1 проведени през 2015 и 2016 г. са сключени 1 475 договора с обща сума на одобрените разходи 1 350 574 184,63 лв., а сумата на заявената субсидия е 783 260 845,37 лв. Платените до момента са 277 581 596 лева.
 
- Каква е ситуацията с първия прием на подмярка 4.2? По последни данни оставащите заявления за обработка са на обща стойност 145 715 549 евро. Колко от тях бяха договорирани? А каква е ситуацията с втория прием по процедурата?
От 14 февруари 2018 стартира процедурата за прием в ИСУН по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014-2020 г., която приключи на 16 май 2018 г. Бюджетът по приема е левовата равностойност на € 85 000 000.00 (166 243 000.00 лв.). Приети са 593 заявления с обща стойност на заявената субсидия от 703 676 087 лв.
 
Предвид че, размерът на заявената финансовата помощ за подадените проектни предложения надхвърля над 4 пъти бюджета по подмярката, бе приложена процедура за обработка на проектните предложения в условията на ограничен бюджет. 
Оценителната комисия извърши анализира подадените общо 593 проектни предложения и излезе със становище, че на предварителна оценка подлежат 538 от тях. 
 
Съгласно предварителното класиране на последваща обработка подлежат 175 заявления, получили 75 точки. Обработката на тези заявления е на финален етап и в най-скоро време предстои обявяване на оценителния доклад. По отношение на първия прием по подмярка 4.2, бюджетът по него е договорен на 100%. 
 
- Какво предстои в близките месеци и през тази година?
Следващата година ще бъде не по-малко интензивна, като работа, в сравнение с 2018-та. Някои мерки ще стартират за първи път за настоящия програмен период. Сред тях са тези за напояване и за създаване на организации за директни доставки, в това число и за организиране на местни пазари.