По думите му приложението на течен тор при пролетниците гарантира абсолютно минимални загуби на активно вещество.
„Това, което направихме е изсяване с течен тор на самата култура. Да не се прилага площно, а да се приложи в реда. С апликатори за течно торене, които стават все по-масови, може да се постигне този ефект. И съответно останалите два течни продукта с течното NP е най-доброто решение“, добави експертът.
Една примерна технология за пшеница би изглеждала по следния начин: площно можем да разхвърлим течния тор преди последната обработка и заедно със сеитбата да сложим фосфора в реда, в който е течното NP.
Дюзите са друг фактор, който е много важен за торенето, защото преминавайки към такъв тип технология, винаги най-малкото нещо, което трябва да се прецизира е инвестирането в използването на по-специални дюзи за течно торене.
„Най-добрият вариант, до който ние сме стигнали е, че те не трябва да бъдат чадъровидни. При всички положения трябва да бъдат струйни и най-добрият вариант е когато са струйни с отвори, разположени на дъното на дюзата и съответно го набиват надолу“, заяви ръководителят на отдел „Агрохимия и почвознание“ в „Агрополихим“ АД.
Той обясни, че струйното разпръскване върху посева прави много добре покритие.
Приложението на течните торове при слънчоглед е специфично. Активното вещество ще даде ефект, стига да не е внесено наведнъж предсеитбено, защото няма да има никакъв ефект.
За добри резултати при царевица, „Агрополихим" АД предлага следното приложение: „Това може да се постигне с течния тор, като се започне от растителния остатък, предсеитбено, и заедно с две внасяния. Ако правим едно окопаване, с торта – добре, но ако изобщо не окопаваме, това може да се случи посредством апликатори или чрез пръскачка“, каза Илиев.
Той представи интересно решение за внасяне на течен тор при пролетници, създадено от зърнопроизводителя Йордан Костов, който ни разказа повече за него.
„То е специално за редови култури. Изключително подходящо е за царевица и за слънчоглед. Ние заради слънчогледа го направихме това. Исках да направя апликация на UAN на два пъти, да не се слага всичкия тор да се сложи от самото начало. За да се случи това втория път, понеже слънчогледът беше доста висок – някъде около 70-80 см, и няма как да се влезе и с трактора да се хвърля гранулиран тор“, отбеляза Костов.
Самото приспособление, което Костов използва с No-Till технология, се монтира на пръскачка, като по този начин течния UAN попада точно до корена на растението и позволява голяма гъвкавост на торенето.
„Тук торът попада точно, където трябва, като хубавото е, че може да се сложи концентрат, т.е. няма нужда от смесване с вода. И дори при такъв тип технологии няма загуба на активно вещество, защото той ще попадне в почвата и ще се усвои до 90 процента от самата култура“, добави Йордан Илиев.
По този начин при царевица и слънчоглед може да се прецизира едно- или двукратно внасяне на активно вещество по време на вегетация.
Илиев изтъкна, че какъвто и тип поливна система да използват фермерите, течните торове могат да бъдат осъвместени с нея.
От тази пролет „Агрополихим“ АД и учените от Аграрния университет в Пловдив са започнали да залагат опити с полски култури и прилаган в тях течен тор, като предстои опитите да бъдат правени и с етерично-маслени култури. Първата култура, която изпитват е царевица. Тази есен пък са заложени опити с рапица и пшеница.
„Течният тор – UAN – даде много добри резултати. Растенията, торени с течния тор, предсеитбено и по време на вегетацията двукратно, дават доста по-високи растения, добивите са също така със стотици килограми повече, отколкото например стандартните гранулати – карбамид и амониева селитра“, разказа Николай Минев, гл. асистент в Аграрния университет в Пловдив.
Впечатленията си за течните торове сподели и Йордан Костов, който работи с Агрополихим АД вече трета година.
„Аз съм голям привърженик на Nо-Till технологията. И това беше основно причината, поради която започнахме да се интересуваме от течните торове. Защото, когато няма обработка на земята, гранулираните торове не могат да се инкорпорират правилно в почвата и не можем да постигнем желания ефект.
Поради тази причина започнахме да се насочваме към течно торене, което прилагаме в реда, когато става въпрос за доставка на фосфор и калий. При засаждането азотното торене е изместено отстрани, за да не се получава пригор при културите. И всъщност течните продукти на Агрополихим са най-удачни в нашия случай, за да можем да постигнем желания резултат“, отбеляза зърнопроизводителят.
Добромир Койнов също има впечатления от работата
с течните торове на „Агрополихим“ АД.
„С този начин на торене намалихме количеството на пестицидите и на хербицидите с около 20 процента. Вместо да получим обратния ефект, ние подобрихме качеството на действието на тези препарати“, коментира той.
Това, според него, се дължи на изключително добрата дисперсия на UAN-а в почвата, като по този начин се получава филмиране и ефектът е изключително добър.
„Много сериозно като процент свалихме разходите за торене. Второто нещо е – вдигнахме качеството“, допълни Койнов.
Това според него най-значително се наблюдава в качеството на пшеницата, което се е подобрило значително.
„Просто това е технологията, която нашите земеделци, вървейки напред, ще я наложат“, каза земеделецът.