Какви бяха цените на земята през изминалата година, има ли все още кухи сделки и кога да очакваме нов кодекс за земята. Коментар по темите  на председателя на Българската асоциацията на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ) Стайко Стайков.  
 
 
Когато се регистрира фирма и няма покритие и история не би трябвало въобще да се допуска да ползва земя, която не се знае на кой е. А и смятам, че трябва да се криминализират много неща, каза за Фермер.БГ председателят на Българската асоциацията на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ) Стайко Стайков по повод това как трябва да бъдат ограничени злоупотребите по повод наемите за земя. 
 
„Когато се прехвърля фирма парламента отказа да има 5-годишна давност да отговаря бившия собственик. Но ако отговаряш поне 2-3 години и когато е ефективна фирмата няма да има проблеми. В новия Кодекс за земята това може да е упоменато, както е и проблемът за идеалните части и за много други неща, които не са добре за нашето земеделие и се допускат все още измами. По този начин отблъскваме инвеститорите, защото те имат страх какво ще се случи с тяхната инвестиция“, обясни Стайков. 
 
Според него нов Кодекс за земята е реално да излезе през 2019 г. „Но промени трябва да има, защото има проблеми със заграбване на чужда собственост и не мисля, че това ще е трудно да се реши“, добави той. 
 
По думите на Стайков в момента комасацията по ползване е удобна за всички, защото не се правят трайни инвестиции,  по този начин се изтощава много повече земята и принадената стойност е все по-малко. 
 
 
„Според мен е правилно държавните земи трябва да участват и в комасацията, като експертното ниво трябва да бъде от всички партии, за да няма конфликт на интереси. Защото комасация без държавата е безсмислена. Става въпрос за административна подкрепа на държавата. Първите пет проекта, които направихме, нямахме финансиране от държавата. Тя е на доброволен принцип, но когато нещо в България е на този принцип, всички се съмняват, че ще се случи нещо“, каза Стайков и добави: 
 
„Идеята е да се направи механизъм, в който държавата да има някаква малка компенсация за това, че тя участва, защото за да върнем хората в селата, трябва да има комасации, с което да създадем някакви условия за нормален живот.  Процесът на обезлюдяване продължава, но така е и в Испания, например. Всичко там е структурирано около Средиземно море и в големите градове Мадрид и Барселона, а във вътрешността на страната има проблеми.
 
Проблемът не е само в България. Експертите говорят, че все по-малко интерес има в областта на образованието от страна на младите хора, т.е. наистина трябва да се вземат мерки, които са адекватни и да се решават самите проблеми за България“. 
Затова, според председателят на БАСЗЗ трябва по някакъв начин правилно да се разпределят субсидиите, така че да се подпомогнат тези места в Европа, в които има проблем с напояването.  
 
„Като начало в Кодекса на земята трябва да се обясни по какъв начин ще става напояването, защото сега има няколко вида напояване. Има голям проблем откъм партиите, защото се спекулира от тяхна страна. Не може на много места в България в момента две години да не можеш да изкараш разрешително за сондаж, дори и да имаш комасиран парцел.  Кое е това трайно насаждение, в което ти ще инвестираш милиони и ще остане без вода? А там са приходите, там е принадената стойност“, коментира Стайков. 
 
Кухи сделки 
„По принцип е много трудно да кажем кои са спекулативни сделки, защото и ние като собственици периодично в обследването на земята намираме грешки и водим дела с купена земя преди 10 години, от които излизат стари собственици“, каза Стайков. 
Според него кухите сделки драстично са намалели, защото преди две години нотариусите получиха до личните данни. Така няма възможност пред тях да се явяват други хора. 
„Имаше хора с фалшиви лични карти, които продаваха земята, защото виждаха в регистрите къде няма движение. Този проблем се реши“, добави Стайков. 
 
Рентите
„Тази година има застой на рентите, тъй като падна мярката за агроекология и наред с частично влошаване на някои места на метеорологичните условия, оказа задържане или лек спад при големите собственици, където наемите са в левове. Там, където наемите са в зърно, мисля, че няма промяна.  За Северна България е около 50 лв. средната рента, като трябва да се изключат естествено Добрич, Силистра и поречието на река Дунав, защото там са най-плодородните земи, включително и Видин“, каза Стайков и добави: „Там, ако е само обработваема земя, са между 80 до 100 лв. Преди имаше и по-високи ренти, но и там има лек спад“. 
 
Цената на земята 
Цената на земята в момента на база на статистика, която имат от асоциацията от цялата страна  има лек ръст от около 5% от миналата година. 
 
 
„Но няма нещо съществено, защото всички очакват какви промени ще има в земеделието. Няма голяма предлагане, но няма и голямо търсене, защото всеки е в очакване какво ще се случи по време на нашето председателство на съвета на ЕС догодина. Очакват се много средства да влязат в земеделието, но има един страх дали всичко това, което си говорим, ще се случи. Затова няма голям стрес на пазара“, обясни Стайков. 
 
Той добави, че голямо търсене има на големи парцели, но причината за това е, че не се предлагат. „Когато има предложение на висока цена, обикновено няма сделки“, отбеляза Стайков. 
Неговите очаквания за следващата година са да има застой, докато се реши какво ще се случва и през втората половина да има по-драстичен ръст от 10-15%. 
 
„От две-три години пазарът в България е стабилен. Цените на обработваемата земя стигнаха едни нива, който не са пик, но никак не са ниски. Но мисля, че няма да има нов голям стрес нагоре или надолу. Естествено, в райони, които са не толкова плодородни в момента няма търсене, защото с отпадането на мярката агроекология, много от средствата бяха намалени и не са компенсирани по никакъв начин. И там цените имат занижаване. Много е важно на експертно ниво човек да направи инвестицията, за да знае какво купува. Скъпите земи са в Северна България и в Централна и Южна, където са полските райони“, каза Стайков. 
 
За цените на големите парцели – над 200-300 дка, може да стигнат и над 2000 лв., но това е въпрос на договаряне, смята председателят на БАСЗЗ. По думите му това зависи от инвеститора и каква култура ще се отглежда. 
 
„В момента в България са хит трайните насаждения като лавандула, маточина. И такава инвестиция се прави за трайни насаждения. Няма как да се инвестират много средства в разпокъсана земя, а после да се търси вариант за частично комасиране, защото който разбере, че искате да отглеждате трайни насаждения, съседните парцели вече много трудно могат да бъдат купени или започва изнудване и не става реално уедряване на собствеността“, добави Стайков.