Сушата през последните две години поставя сериозни изпитания при отглеждането на пролетни култури. Валежите са оскъдни не само по време на вегетация, липсва и зимна влага. Това неминуемо ще се отрази на реколтата, категорични са учените от Добруджанския земеделски институт. И ако може да сe степенуват проблемите, назрява още един, по-сериозен, предупреждава селекционерът доц. Галин Георгиев от Добруджанския земеделски институт, град Генерал Тошево. 

„По-големият проблем при слънчогледа и тая година ще бъдат болестите и паразита синя китка, които все повече навлизат в нашите площи, поради елементарната причина, че почти никой не спазва сеитбооборот.

Слънчогледът е пластична култура и при едни нормални валежи той ще даде своя потенциал, но болестите и паразита синя китка могат да редуцират сериозно реколтата. Всяка година има оплакване, особено от болестта мана, при всички компании. И това е проблем, който ще се задълбочава.

И друг път съм казвал, че в нашия институт единствено се спазва такъв сеитбооборот и затова ние сеем дори необеззаразени семена. Тоест само им слагаме микроелементи за бърз старт, но фунгициди и инсектициди не слагаме, не използваме и нямаме проблеми, докато оплакванията в страната са сериозни. Говорим за 15, 20, 30% и повече дори нападение от мана по слънчогледа“. 

Учените имат селекционни решения за справяне с проблемите. Но само това не е достатъчно., посочва доц.Георгиев. „Да, селекцията работи по въпроса с устойчивостта, но природата и тя не спи. Тя постоянно предлага по-резистентни и по-агресивни форми на болестите. Тя също се бори с тия химии, които се използват за превенция от болести и навлизат нови раси мана, нови раси синя китка, което ние не можем изцяло да се преборим с тия проблеми. Решението? Решението е най-вече сеитбооборот.

Сеитбооборот поне 4 годишен при слънчогледа. Слънчогледът е икономически рентабилна култура, интересна, много се отглежда, но тя, съответно, иска и малко по-специфични условия, които трябва да се спазват. Сеитбооборот, пространство на изолация при семепроизводството. Затова и не всеки прави семепроизводство, даже почти вече не останаха семепроизводители на слънчоглед. Трябва да кажа също така, че нашия институт е единственият селекционен център в страната“. 

Селекционерите в Института работят в няколко направления – създават хибриди от технологията Clearfield Plus, хибриди, които са устойчиви на активното вещество трибенурон метил и конвенционални хибриди. „Предлагаме през тази кампания два хибрида по технологията Clearfield Plus и два хибрида по технологията трибенурон метил устойчиви хибриди.

Предлагаме един хибрид класически, може би едно от най-добрите ни постижения в последно време, което е устойчив на почти всички известни раси на паразита синя китка. Този паразит се повече навлиза в площите, където се отглежда слънчоглед. Особено голям проблем той създава в Румъния, Украйна, Русия и когато там имат търсени от тия страни, те първо питат за устойчивост до коя раса издържа хибрида. Те даже дори не се интересуват от продуктивността му толкова, колкото да е устойчив.

Тъй като мисля, че последно време нивото на селекция е такова, че сме достигнали и ние чуждите компании, едно прилично ниво на продуктивност при тази култура. И така, че вече борбата е между компаниите, кой ще предложи продукт, устойчив на болести и на паразита синя китка“, пояснява ученият. 

Има фактори, които „помагат“ на паразитното растение да превземе слънчогледовите полета и при неспазване на технологията и най-вече сеитбообръщението да унищожат реколтата. „Биологията му е много интересна.

Едно растение може да произведе милиони семена, които са като прашинки. При най-малкия вятър те могат да се разпространят. Освен това може да живее в почвата 20 и повече години и при подходящи условия да се развие, така че това е много-много сериозен проблем. В нашата страна вече има всички раси известни на този паразит. Даже има огнища, които се наблюдава и още по-агресивна раса на този паразит.

Така че проблемът тук е много сериозен. И съответно, селекцията ни е насочена към създаване на хибриди, устойчиви на този паразит, но разбирайте, че трябва време за това нещо. Малко сме ограничени от към финансови средства и темпа на нашата селекция не е толкова бърз колкото ни се иска“.  

И при селекцията на слънчоглед се наблюдава положителна тенденция – макар и бавно, интересът към хибридите на Института расте, смята селекционерът. „Наблюдаваме едно засилено търсене на български хибриди слънчоглед. Много от производителите разбраха, че продуктивността им не отстъпва на чуждите, но пък цената е доста по-атрактивна. И всяка година почти си продаваме всички семена, които сме произвели. И тази година също търговията върви много добре и най-вероятно ще продадем всичко, което сме произвели".

Приблизително 1 млн.800 хил.дка се сеят всяка пролет с царевица и слънчоглед в Добруджа. 

„Моят съвет към земеделските стопани е да не разчитат само на един хибрид и да не разчитат само на чужди хибриди, а да се обърнат и към нашата селекция, която при нормална технология на отглеждане няма да ги подведе, ще им даде почти същите резултати, както и чуждата селекция. Да разпределят риска и все пак, нали, да помагат по някакъв начин на българската наука“, призовава доц. Галин Георгиев.