Въпреки че интервенцията „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“ мина одобрението на Брюксел, стопани се опасяват, че прилагането й може да бъде осуетено. 

Мамят ли животновъди заради изграждане на фотоволтаични паркове?

Повод за техните съмнения, че има уговорена атака срещу това подпомагане за животновъдите, са около двайсетина писма, изпратени до МОСВ с входящ номер от 30 ноември 2022 г. с призив за прекратяване на мярката „Пасторализъм“ в националните паркове.

Любопитното е, че писмата са с еднакво съдържание, въпреки че са подписани от различни хора. В тях се посочва, че „субсидираната паша оказва негативно влияние върху природата в защитените територии“, „липсва капацитет за контролиране на движението на животните“ и „с времето субсидиите са се превърнали в средство за обогатяване на животновъди“.

В Стратегическия план за земеделие за 2023-27 е записано, че допустими за подпомагане по интервенцията ще бъдат говеда и овце, но дирекциите на националните и природни паркове или органите по управление на Натура зоните могат по всяко време да преустановят пашата с цел недопускане на преизпасване на определени територии. Въпреки че ангажиментът е 3-годишен, той може да бъде преустановен.

Вероятно тази несигурност и напрежение между природозащитници и животновъди можеха да бъдат избегнати, ако се спазваха правилата. В плановете за управление на парковете е записано, че могат да пасат единствено автохтонни породи. Те са по-дребни и лесно могат да изкачват височини, без да разорават почвената покривка. Стопани сигнализират обаче, че техни колеги злоупотребяват, като качват и други породи, като Херефорд например.  

Друг проблем е, че в парковете се извеждат повече животни, отколкото са посочени в разрешителното. През деня се пуска определената бройка, а останалите догонват стадото по тъмно. От една страна, капацитетът на парковата охрана е оскъден, но вероятно това не е единствената причина за неглижиране на проблема. 

„Според нас парковите служители нарочно оставят хората да извеждат повече животни. Целта им е да се пораждат конфликти и да спрат пасторализма. Миналата година имаше идея тези площи да се пускат на концесия. В Пирин подходящите за заявяване пасища по СЕПП са 5-6 000 дка, а в Рила – над 200 000 дка. А на кого ще се дават на концесия, зависи от МОСВ, а те могат да решат всичко“, коментират животновъди за Агри.БГ.

Дали наистина това е идеята, върху която се работи, времето ще докаже. Безспорно, контролът трябва да се засили. Когато се проверяват животни в националите паркове, в същото време трябва да се засекат и бройките на животните в постоянния обект на стопанина.

„Много колеги са в нарушение, защото когато изведат в планината повече животни, отколкото им е разрешено, пашата свършва по-бързо, затова ги държат не повече от месец и ги връщат обратно. А парковите служители им издават протокола за слизане не когато са слезли с животните, а когато са изтекли трите месеца за задържане според правилата“, обясняват читатели на Агри.БГ.

Не трябва да се допуска и изтичане на информация за предстояща проверка в националните паркове, защото някои животновъди с повече от разрешените бройки ги качват високо горе в планината, където трудно могат да се намерят.

„Преизпасването идва от големия брой животни. Ако направят проверка не само в парковете, но и по същото време в постоянните им обекти, може да се види къде е разликата. Така може да се контролира пасторализмът, а не през GPS тракери, както е заложено в Стратегическия план. Има дерета, където няма сигнал дори от телефона“, казват фермерите, които се опасяват, че всички се слагат под общ знаменател и един ден всички могат да пострадат от това заобикаляне на правилата.