Традициите в производството на малини у нас се възраждат (ВИДЕО)

Традициите в производството на малини у нас се възраждат и за това през последните години активно работи Националната асоциация на малинопроизводителите. Интересен е фактът, че за разлика от близкото минало, когато център в производството на малини са били районите на Троян, Тетевен и Ловеч, сега има отлични условия за отглеждането на културата по на Север – в Лозница и Попово.

Причините за този естествен преход са няколко, като първата от тях е наличието на достатъчно работна ръка, обясни пред Фермер.БГ председателят на Асоциацията Божидар Петков, който е и малинипроизводител. Второ, почвените и климатичните условия тук са изключително добри за есенните сортове малини. И трето, огромните площи, които са обезпечени с напояване. В планинските райони на този етап се чувства голям недостиг на вода особено през последните години. А едно индустриално производство на малини или на каквито и да е плодове и зеленчуци, без вода е немислимо или няма да е конкурентоспособно.

Полетата с малини на 95% се поливат с капково напояване, като голям плюс за това е близостта на язовир Бели Лом и сравнително запазената хидромелиоративна структура: Това, което се прави, от тази година има нова заповед на министъра за капковото напояване. До миналата година цената, която беше на първо стапало беше 47 ст., от тази година е 7 ст., което е в пъти по- ниска цена. Това е много голяма перспектива относно развитието от тук нататък на този сектор, коментира Айхан Хашимов, кмет на Лозница.

По-големите производители, които отглеждат малини за индустриалното производство (в масиви над 10 декара – бел.ред) в общината са над 15.

Фермерите са оптимисти за реколтата тази година. За разлика от миналата година заложбата на плодни пъпки и показаните резултати досега, са в пъти по-добри. Така че се надяваме на една добра реколта и свързана с една добра цена на продукцията. При летните сортове очакваме добиви около 700 – 1000 кг/дка, коментира Божидар Петков.

90% от българските малини са за износ към Западна Европа – предимно в замразено състояние. Оказва се, че цената пряко зависи от реколтата в Сърбия, която тази година е слаба и обуславя добри изкупни цени на българската продукция. Цените на територията на страната са в доста големи граници. В рамките от 3,60 до 3,90 за индустрията и от 4 до 6 лв./кг на пресния пазар. Цените са по-високи спрямо миналата година, когато за индустриалното производство се изкупуваха за 3 – 3,60 лв./кг., посочи председателят на Асоциацията.

Шакир Исмаилов от Лозница отглежда 53 дка малини от летните сортове Виламет и Микер, и късните - Херитич и Люлин. Продава продукцията на хладилното предприятие в Лозница и на този етап отчита добра кампания: От две седмици е започнала кампанията. Добре върви брането, времето е хубаво. Добив очакваме около 700- 800 кг. Това е един нормален добив, споделя фермерът. За активния сезон Шакир наема работници от близките села, а от кмета научаваме, че в този бранш той вижда добра перспектива за трудова заетост на хора в района.

В активния сезон на бране, в рамките на общината са ангажирани около 450 – 500 човека на ден, уточнява кметът Айхан Хашимов.

Асоциацията на малинопроизводителите, в която членуват 2/3 от най-големите малинопроизводители в страната, заедно с кмета на Лозница, активно работи за превръщането на Лозница в център на малинопроизводството, обяснява Божидар Петков: Лозница се очертава като единствения център в България, в който на едно място са концентрирани толкова много различни сортове, ноу- хау технологии. Даже в момента карам два нови сорта от Швейцария, които ще бъдат внедрени и изпитани и то само и единствено в Лозница.

Без внедряване на иновации, нови сортове и технологии при отглеждане на малините, няма как да бъдем конкурентоспособни, категорични са производителите. Те очакват да получат и подкрепа в лицето на Държавата, като се одобрят проектите им по мярката за инвестиции в стопанствата, въпреки ограничения бюджет. Смятаме това за изключително важно, защото явно е назрял моментът да се направи бум в тази насока, защото без техника трудно се прави ефективно производство независимо дали е зърнопроизводство или зеленчукопроизводство и т.н., посочва Петков.

В момента инвестицията в един среден по размер хладилник с капацитет 300 тона, започва от 1 млн. лева. Специализиран прикачен малинокомбайн е в рамките на около 165 000 долара, а на самоходен комбайн – между 180 000 и 220 000 долара. Това са инвестиции, които са необходими за фермерите, но непосилни без финансова подкрепа по Програмата за развитие на селските райони.

Това лято с държавна помощ в размер на 15 000 лева от ДФЗ Асоциацията на малинопроизводителите ще организира "Национално изложение на Малината и ягодоплоднидте- Фестивал Лозница", което ще се проведе на 31 юли (петък) 2015 г. Очаква се изложението да бъде открито от земеделския министър Десислава Танева.

София БЕЛЧЕВА