На 16 август Държавен фонд „Земеделие“ подписа първите договори с част от фермерите, чиито проекти бяха одобрени по мярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани”. Сред тях беше и Даниел Постолов, който е чакал този миг година и 4 месеца.

Финансират 654 биопроекта по млад фермер

Той е регистриран като земеделски производител от почти две години, но има зад гърба си 10-годишен опит в овощарството. Отглежда 22 дка овощни градини – 10 дка със сливи и 12 дка с череши в кюстендилското село Еремия.

„Моята градина се намира на по-високо и проветриво място и сланите не я засягат много. Тази ми е една от най-хубавите години. Точно в моя район ни се разминаха неприятностите с градушки и проливни дъждове,“ радва се овощарят. 

По образование Постолов е финансист, работил е в банка, но в един слънчев ден се отдава само на земеделието. Мярката за млад фермер е първата, по която кандидатства. Безвъзмездната помощ от 25 хил. евро смята да инвестира в засаждането на нови насаждения.

„За да има смисъл от програмата, е много важно как ще бъдат изразходени парите. Ако взема правилните решения и ги инвестирам както трябва, се надявам, че нещата ще започнат да се случват в прогресия. На този етап е важно да увелича площта на стопанството, защото тези декари не са достатъчни,“ казва младият мъж. 

Даниел Постолов: „Всеки един лев трябва да бъде като войник, който да ходи, да работи, да бъде мисия.“

За да кандидатства по мярка 6.1, Постолов използва услугите на Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) в град Кюстендил. Там му изготвят проекта безплатно и всички документи са качени от тях по електронен път в системата ИСУН. От него се е изисква само да извади документите на хартиен носител от съответните институции, за което е много благодарен на служителите на НССЗ за професионално свършената работа.

В момента овощната му градина включва собствени 7 дка и 15 дка под аренда. До 5 години се надява да ги увеличи на 200–300 дка и да се развива в 3–4 важни области от живота. Младият производител твърди, че успява да се издържа със земеделие, „защото по-важно е човек колко харчи, а не колко печели“. 

„За да се развива едно стопанство, арендният договор е много хубаво нещо. Така земеделският стопанин би могъл да направи по-голям обем от земя и по-бързо да започнат да се движат парите,“ убеден е младият фермер.