Каква е златната среда за отглеждане на охлюви?

Ако човек иска да угоява и да отглежда охлюви на открито, той трябва да има поне 100 нощи с температурен цикъл от над 16 градуса, за да могат охлювите наистина да се изхранят и да пораснат, каза производителят Пенчо Петков за Фермер.БГ.

 

„Oхлювът спира да расте, когато нощната температура е 10–12 градуса. На 7–8 градуса той спира да се храни и изпада в летаргия. Най-добрата температура е между 22 до 28 градуса. Колкото по-безветрено е, толкова по-добре, тъй като вятърът изсушава въздуха,“ споделя своя опит фермерът от морското село Българево.

 

Задължителна е оросителната система независимо дали става дума за залата за репродукция, или на полето. Охлювите се хранят вечер, когато се оросяват от един до четири пъти в зависимост от климатичните условия. 

 

„Лятото при нас не е горещо. Ние сме намерили златната среда. Тук е нос, отляво и отдясно е море. Вечерта е много влажна и прохладна. По-ветровито е, но пък вечер вятърът утихва. Затова тук дъждуваме веднъж на нощ. Важното е охлювът да не заспи. Той трябва да е активен, за да може да работи – да се храни и чифтосва“, обяснява Петков.

 

 

Охлювите са нощно животно. Завършените се познават по твърдия, извит нагоре борд. Те спират да растат и настъпва моментът за тяхното възпроизводство.

 

„В залата за репродукция сме отделили най-големите охлюви за родители. Мъжкият има любовна стрела като косъм. Той е дълъг 7–8 см, а на върха му има калциево образование, с което „стреля“ женската отстрани. Закачат се здраво и започва същинското оплождане. Процесът на чифтосване е 8–9 часа, а любовната игра може да продължи дори 48 часа“, обяснява Петков. 

 

Първите пет години той купува охлюви от българска фирма, но днес вече разполага със собствена зала за репродукция. Не му се налага да я отоплява, защото климатът позволява, а и е инвестирал в добре изолирани стени. „Важно е начинаещите фермери да знаят, че при малките има голяма смъртност от порядъка на 30–40%“, припомня производителят. 

 

 

Охлювът си сменя пола през 20 дена. Първо е мъжки и образува сперматозоиди. Търси женска и се чифтосва. След около 20 дни тези сперматозоиди се превръщат в яйцеклетки. Тогава си търси мъжки, чифтосва се и снася. 

 

„При снасяне на яйцата охлювите си дълбаят дупка в кофички с пръст, обработена по специален начин. Дупката е с дълбочина 7–8 см, колкото е дълго тялото на самия охлюв. Яйцеснасянето трае между 20 и 35 часа. В началото охлювите снасят много бавно, после изведнъж отделят голямо количество яйца и накрая отново се забавят,“ разказва Петков.

 

Тялото на охлюва е около 8–9 г, а хайверът, който снася, е 2–3 г. Това е голяма маса спрямо неговото собствено тегло. Процесът е много изтощителен, затова охлювите често заспиват.

 

„Това изтощаване е и причина при родителите да има голяма смъртност. Разковничето е в това, фермерът да може да я овладее. Той трябва да знае какво да направи, за да балансира и да не изтощава охлювите,“ обяснява фермерът.

 

Охлювите, които сега са навън, са такива, които не са пораснали в предишния сезон. Съхраняват се цяла зима и при първа възможност се пускат във фермата. Там те растат максимум за месец, след което се преработват на месо.

 

„Гледам охлювите си по много естествен начин. Позволявам си късно да пусна малките във фермата – в края на юни. До последно ги държа навън във фермата, до края на ноември. Те естествено хибернират и се запечатват. Тогава ги събираме и ги вкарваме в помещение, което не е хладилно и е добре изсушено. Съхраняват се в хладилник за 2–3 седмици единствено когато ще се преработват,“ разяснява Петков. 

 

Когато е малък, охлювът се храни с бяла детелина. Това продължава 30 дни, след което той се качва по естакадите и започва да яде фураж. Докъм стотния ден от своето раждане достига полова зрялост, спира рязко да се храни и започва да търси партньор за чифтосване, след което снася.

 

„Една от тайните за добър бизнес е да свиеш разхода, за да имаш повече печалба. Затова решихме сами да произвеждаме своя фураж. Разполагахме с царевица и жито, купихме рецепти от Испания и Португалия. Забъркахме ги и се оказа, че се получава изключително скъп фураж. Лека полека разработихме собствена рецепта, която ми съкращава разходите наполовина – до максимум 500 лв.“, гордее се фермерът.

 

 

Килограм се търгува за 400 лв. Добиването му през целия сезон обаче е трудно, защото трябват целогодишно активни родители, които да снасят. Работата е доста пипкава, затова е и скъпа.

 

„Тук говорим за изключително голяма стерилност и трудоемкост. Всяко яйце се отделя и почиства, което се прави на ръка. Няма начин за модернизиране, но има начин за по-стерилно извличане на хайвера и по-лесно преглеждане. На цвят той е бял, а на вкус прилича на трюфел,“ споделя Петков.