"Би трябвало да има реален контрол на продукцията, която отива на пазара, но никой няма интерес от това", коментира пред Националната асоциация за развъждане на породите Монбелиард и Симентал (НАРМС) говедовъдът Ибраим Мисирков от село Дебрен, община Гърмен.

Гласувайте: Какви са средните Ви добиви от пшеница за 2022 г.?

Свикнах с чувството да съм постоянно пристиснат – от ниската изкупна цена на млякото, от скъпите фуражи, от високите сметки”, споделя стопанинът на 32 крави, предимно от породата Симентал. „За българския животновъд е ежедневие да успява да оцелее на ръба на възможностите си”, убеден е Ибраим, който още когато започнал преди седем години, се сблъскал с „неприятни изненади” 

„Когато изградихме фермата, се появи масово дерматит сред кравите и цената на млякото падна драстично - до 30 стотинки на литър. Бяхме оставили животните само на паша, за да оцелеем. Трудното начало ни кали и продължихме смело напред, спомня си животновъдът.

Напред обаче го очаквали още проблеми и по думите му ситуацията за малките и средни животновъди у нас се влошава с всеки изминал ден. „Когато започнах цената на чувал фураж беше 8 лева, а сега е 32 лева без ДДС. Цената на млякото обаче не помръдва. За 6 години се е повишила с десетина стотинки”, отчита Ибраим.

По думите му фермерите могат да си позволят да подобрят много неща, които са им необходими без програми, ако просто изкупната цена на млякото и субсидиите са адекватни на усилията и разходите им. „За мен това е решението, но в България не се случва по причини ясни за всички”, категоричен е животновъдът

Ибраим Мисирков: Целта е да фалираме всички малки и средни ферми и да останат само най-големите стопанства със стотици и хиляди животни, зад които стоят икономически интереси  на високопоставени хора.

Самият той прави всичко, което му е по силите да е съвременен и успешен фермер. Той и съпругата му работят постоянно в стопанството, защото още не могат да си позволят работници, които искат минимум 1 500 лв. заплата.

Животните разполагат с терен за паша от около 26 декара, ограден с електропастир. Имат възможност за движение и постоянен достъп до паша, слънце, вода и чист въздух. Изградил съм навес с хранителната пътека. Така ги отглеждаме през всички сезони, като в обора влизат само за доене и когато времето навън е много лошо. По този начин се стремя да съм максимално близо до естествената среда на животните.

Доим ги засега с доилни апарати, като сме планирани изграждане на доилна зала, но всичко е въпрос на планиране на инвестициите. Знаете, че в момента ситуацията е доста сложна икономически и правим малки, но сигурни стъпки, за да оцелеем”, разказва още за фермата си говедовъдът.

Ибраим планува да затвори производствения цикъл в стопанството, но наблюденията му са, че много от потребителите търсят възможно най-евтиното в магазина, защото вече не могат да си позволят друго освен имитиращи продукти. 

„Един омагьосан кръг. Би трябвало да се стимулира производството на качествени хранителни продукти, за да се пази здравето на хората, но както всичко у нас, и тук става въпрос само за пари. Не е нормално да не се ограничава продажбата на съмнителни млечни продукти, с които храним децата си”, заявява той.

Въпреки ежедневния труд и всички перипетии, решението на Ибраим Мисирков е да се занимавам с животни, защото това е негова сбъдната мечта и му носи огромно удовлетворение.