AGRI SUMMIT: Гласът на модерните агро лидери

Лидерите на модерното земеделие се събраха на първото по рода си събитие AGRI SUMMIT 2024 „Семената на успеха“, което се проведе в препълнената зала на Grand Hotel Millennium Sofia. 

В продължение на седем часа водещи компании от различни сектори на аграрната икономика очертаха напредъка в индустрията чрез обмяна на знание, сътрудничество и иновации. Учени, експерти, политици заедно с производители и търговци на селскостопански култури и техника споделиха своята визия за бъдещето на устойчивото селско стопанство в ерата на екологичните предизвикателства. 

Модерните агро лидери представиха иновациите в растителната защита и дигитални решения в земеделието, които помагат на фермерите да произвеждат по-качествено, по-бързо и по-надеждно. Посочиха също и възможности да се отворят нови пазари за фермерите.

Форумът е общ проект на две водещи медии – Forbes и Agri.bg, с амбицията да подкрепят предприемаческата общност в аграрния сектор. 

Събитието се проведе под патронажа на Министерството на земеделието и храните, с генералната подкрепа на Агрополихим, институционалната подкрепа на Европейската инвестиционна банка, както и с подкрепата на BASF, Банка ДСК, HL-TopMix, „Филип Морис България“, САТНЕТ, YARA, Green Ground, „Бова Кар“ – BMW дилър, Domaine Boyar с вината от серията Korten Natura от бутикова изба „Кортен“ и САПИ. 

В глобален мащаб земеделието се развива все повече в екологична насоченост. Дори фокусът на Европа и Общата селскостопанска политика (ОСП), наред със Зелената сделка, поставят не друго, а биологичното и регенеративно земеделие като водещи.

Замърсяването на атмосферата с въглероден диоксид (CO2) вече си има цена. Докато редица големи компании, които с дейността си замърсяват въздуха с въглероден диоксид, вече могат купуват въглеродни сертификати от други - които са успели да вкарат и/или задържат въглерода в почвата.

Възможности да се отворят нови и неподозирани пазари за фермерите 

 

За въглеродните сертификати и неподозираните пазари пред фермерите говори Филип Ромбаут - председател на борда на директорите на „Агрополихим“ АД с модератор Стоян Чуканов, представител на сектор „Земеделие” в ЕИСК. 

 „Сеитбооборотът е нещо много важно и всеки ден моят син, който е фермер във Видинско, ми казва: "Хайде да сеем царевица", аз пък отвръщам: "Това е загуба". 

Как ще се борим със страните, където има ГМО? Там изкарват по 18 тона/ха и управляват цената на световно ниво. Как ще се борим с тях когато нямаме вода?", казва Ромбаут, но и дава решение - коноп.

"Конопът е растението, което работи много добре в този регион, само че тук можеш да гледаш това растение, но не можеш да го преработваш. Как ще накараш тогава фермерите да гледат коноп, ако няма кой да го обработва?", попита Филип Ромбаут.

По думите му от коноп могат да се произведат не един или два, а цели 15 000 продукта. Също така отглеждането на това растение би донесло позитив и от социално-икономическа страна.

"Тези заводи, които ще обработват коноп няма да бъдат във Варна, Пловдив или в София. Те ще бъдат в някое село. Говорим за обезлюдяването на хората постоянно, а именно там и по този начин, може да се върне производството", каза още той.

Още по-интересното е, че според Кеймбриджкия университет, конопът абсорбира 8 тона въглероден диоксид на година. Това е равно на 1 ха 20-годишна гора.

"Трябва да вкараме карбон в земята. Преди 20 години не ми вярваха, че може да се изкарват пари от въглеродния диоксид. Е, вече има компании, които плащат за това.

В момента ситуацията е същата.

Филип Ромбаут: Политиците трябва да дават възможност на фермерите  да изкарват повече пари. 

Земята в България е 3,5 млн. ха. Това са 4 млн. тона CO2. Всички искат от фермерите да произвеждат храна, но не им дават инструментите да правят това резонно", категоричен е Филип Ромбаут.

Именно синергия между личната инициатива, държавната политика, желанието за вслушване от полиците в България - би могла да отвори нови и дори неподозирани в момента пазари за фермерите, които стоят и чакат.

"Въглеродните сертификати са нещо, което тепърва започва да се развива. Още сме в началото, но ако не действаме, можем да изпуснем този влак", заключи Филип Ромбаут. 

 

В земеделието на бъдещето

Земеделието в бъдещето със сигурност ще претърпи много промени, свързвани с продукти - сортове и хибриди с по-малък въглероден отпечатък, които трябва да бъдат още по-гъвкави и адаптивни за променящия се климат и не на последно място - дигитални решения, които да успеят да помогнат за справянето с проблемите с работната ръка.

 

Това каза Тодор Евтимов, маркетинг и технически мениджър в BASF България по време на форума AGRI SUMMIT 2024 „Семената на успеха”, организиран от Forbes България и Агри.БГ. 

„Ако преди 10 години новите продукти първо минаваха вътрешни тестове, за да покрият параметрите, които компанията е поставила за ефикасност, след което се стартира процедура и тестове по законодателни мерки и регулаторни мерки, то днес е точно обратното. Стартира се с тестове, които да докажат, че активното вещество или продукт отговаря на всички нови критерии на ЕК и едва след това продуктите започват да се тестват за тяхната практическа ефикасност в земеделието“, посочи Евтимов в разговора с Христина Василева, зам.-главен редактор в Агри.БГ. 

Той представи новостите и иновациите в растителната защита и дигитални решения в земеделието, които помагат на фермерите да произвеждат по-качествено и по-бързо и по-надежда.

„През последните години BASF инвестира много в решения за управление на фермата. Това е голяма платформа с множество възможности - да улесни административния процес на една ферма, преминавайки в мониторинг на машини и на работна ръка и достигне до това да дава съвети и приложения. 

Друго интересно приложение има за цел да известява земеделските производители за евентуална опасност свързана с насекоми или неприятели. То ще позволи на фермерите да оптимизират максимално работният процес и да извършват всички третирания в най-правилния момент, без да поемат излишни рискове”, разказа Евтимов.

Той информира, че BASF и BOSCH са разработили заедно и софтуер, който може да разпознае различни видове плевели в реално време и инжекционна система, която позволява на дюзите на пръскачките да се включват и изключват за части от секундата. 

“Това дава огромно предимство, защото третирането на полето става върху целеви обекти, а така се спестява използването на препарат, а оттам и до спестяване на средства за фермера”, добави Тодор Евтимов.

 

No-till технологията - синоним на рентабилност

С използването на точните продукти и машини, намаляването или пълното елиминиране на почвообработките води до значително увеличаване на рентабилността на стопанствата

„Подбрали сме най-добрите световни брандове, за да предложим цялостно решение за устойчиво и високорентабилно земеделие на земеделските стопани в България. Такива са сеялките на аржентинския лидер Crucianelli. Те постигат безупречни резултати при всякакви условия и почви.“, споделя Борислав Рангелов, изпълнителен директор на Green Ground.

Ползите от отглеждането на земеделски култури чрез no-till технологията са многобройни - повишаване и опазване на почвеното плодородие, намаляване на разходите за производство, повишаване на добивите и съответно ефективността на стопанствата. 

“В крайна сметка, no-till означава по-чиста земеделска продукция и по-здрави хора.

Тази технология е естествено продължение на прилагането на органиката за повишаване на почвеното плодородие – нещо, с което започнахме преди години и което ме накара да повярвам в правенето на земеделие по един различен начин.

Нашата завършена система от решения за земеделското производство е разработена съобразно нуждите, които идентифицираме в ежедневната си работа на полето. Защото с фермерите сме в един отбор“, допълва Рангелов.

Част от затворения цикъл на Green Ground вече са и култиваторите за минимални почвообработки на австралийската компания KELLY, които допълват богатото портфолио на компанията, включващо и торове, интегрирана растителна защита, покривни култури и друга техника.

България пробива бавно в световния винен пазар

Българството вино е по-добро от всякога, но проблемите остават. Нещо липсва България да се нареди сред топ винените производители в света. 

„В чужбина не сме толкова разпознаваеми колкото би трябвало да бъдем за това качеството, което произвеждаме. Продажбите също не са от най-добрите“, бяха думите, с които идеологът и издател на DiVino.bg и DiVino Magazine Емил Коралов отвори темата за проблемите на винопроизводителите в България в разговора с Мартин Михайлов, директор Бизнес развитие на „Домейн Бойар“ и изба „Кортен“. 

Според Михайлов България е загубила много позиции на световния винен пазар от края на 80-те години на миналия век. 

„Към момента сме на 26-о място като износител на бутилирано вино. Причините са комплексни. Стартират от началото на прехода – собствеността, консолидирането на лозя и това, че много хора напускат сектора. 

Продукт имаме, но нямаме стратегия за развитие на бранша и държавна политика, насочена към подкрепа на виненият сектор “, сподели той. 
Българската винена индустрия изостава в модернизацията на избите и оборудването, но е в крак със световните тенденции при разработването на алтернативни продукти  - от тихи пенливи вина по-сухи, по-сладки до всякакви винени миксове. 

Проблемът е, че поради трансформацията на всички експортни пазари „Домейн Бойяр“ има по-голям капацитет от това, което реално можем да произведе. 

„Нас ни вкарва повече в мейнстрийм частта на бизнеса, където ни ползват като бутилировач, компания, която произвежда частни етикети за големи клиенти не само от Европа, а и от САЩ и Азия. 

И от друга страна по-малката изба „Кортен“ е фокусирана върху показването на истинския характер на местните и чуждите сортове, за който между другото тероарът в България е един от най-добрите в Европа. Особено в района на югоизточната част на Тракийската низина“, добави Михайлов.  

Животновъдството като печеливш бизнес за малки и големи

Да създадеш една успешна животновъдна ферма не е бърз и лесен процес. 

Много фактори влияят по веригата, но най-важните са генетика, микроклимат и хранене, посочват двама експерти – консултантът за едри преживни животни в HL-TopMix Мартин Трънчев и Михаил Данев, специалист „Снабдяване“ в HL-TopMix. Глобалната цел на HL-TopMix е да направи животновъдния сектор по-устойчив. „С партньорите от няколко континента успяваме да договорим по-добри цени за фермерите и съответно най-важното – да намалим тяхната средната себестойност“, казва Михаил Данев.

 

HL-TopMix събира най-добрите практики от различни страни, за да ги предложи на фермите, защото в моменти на кризи човек се адаптира трудно и може би най-правилният начин е да се използват работещите модели. „Може да вземем като пример финансовата култура на западните държави и фанатичното събиране на данни. Оттам се виждат приходи, разходи, хората изчисляват себестойност за килограм сухо вещество, за литър мляко, за един храноден“, казва Мартин Трънчев.

Михаил Данев подчертава, че в HL-TopMix „живеем в симбиоза с фермерите, с техните отлични резултати и с техните грижи и проблеми. Целта е да даваме добавяна стойност за всято едно стопанство или фермер. Ако те са успешни, то успешни сме и ние. В крайна сметка, ако няма български ферми, кого бихме могли да консултираме ние“. 

Трактор по мярка

Изборът на трактор е изключително важно решение за всяко стопанството. 

На пазара има огромно разнообразие от селскостопанска техника, но какво трябва да знаят фермерите когато избират трактор. Повече за това разказа Панайота Вангелова, R&D мениджър в Сатнет. 

„В зависимост колко бързо искат да се извършват процесите, може да се насочи към определен мощности на трактора“, каза Вангелова в разговор с Иван Тенчев, основател на Club S1. 

“Препоръчваме на крайния клиент да вземе възможно най-малката мощност, която ще му върши работа за да намали разходите си, да има по-голяма икономичност”, добави тя. 

Сатнет продава земеделска техника от повече от 30 години и е лидер в малогабаритните, компактни и среден клас нови и употребявани трактори. Компанията е официален вносител на престижната марка корейски трактори LS. 

Вангелова обръща внимание на друг важен аспект – комфорта. 

„Тракторът е работното място на фермера. Когато едно работно място е некомфортно, това довежда до умора, което пък намаля продуктивността и може в крайни случаи да доведе до инциденти”, каза тя.

Качеството на един трактор не се определя от цената, тъй като може да е афектирана от имиджа на скъп бранд, от нивото на сервис и дилърската мрежа. За това е много важно да се гледа повече за наличие на професионален сервиз и доверен дистрибутор, който може да си погрижи за трактора, когато се наложи, допълни Вангелова.   

Дигитални решения за прецизно земеделие

В конкретни измерения това означава законодателни промени, които може да притискат фермерите и всички по веригата на производство на храни. Ще трябва да се намалят въглеродните емисии, използването на торове – и тук идват дигиталните решения за прецизно земеделие.

„Дигиталните решения предлагат някаква форма на спазване на законодателството в новия му вид и помагат на земеделските стопани да станат по-ефективни“, каза изпълнителният директор на „YARA България“ Деян Стоянов. 

YARA International повече от 100 години се занимава с производство и търговия на торове, като превръща целия опит и знания в прости решения за клиентите. YARA се стреми да предложи една обща платформа за решаване на всички проблеми по отношение на дигитализацията.

В началото на войната в Украйна, когато цената на торовете се изстреля нагоре, YARA въвежда карта за променливо торене AtFarm, която може да се сложи на навигацията на John Deere.

 
„Решихме да я предложим безплатно, заедно с уреда за измерване на азот в растенията. Смятам, че това решение беше правилно. Резултатът е, че 500 000 хектара се управляват ефективно“, споделя Стоянов.

 

Декарбонизация на торовото производство

„Трябва да сме реалисти – зеленият преход, декарбонизацията имат своята цена“, каза Георги Борисов, търговски директор на „Агрополихим“. 

Той даде и примери: „Ако вземем средната цена на амоняка сега – който е основна суровина за производство на азотни торове, – примерно 500 долара, при наличието на СВАМ (механизъм за разпределение на въглеродните емисии, който ще налага налог върху всеки изхвърлен тон въглероден диоксид) амонякът ще се оскъпи с минимум две квоти въглероден диоксид, което като цени варира между 70 и 100 долара. 

Това означава оскъпяване на амоняка в рамките на 200 долара на тон, или около 100 долара в амониев нитрат“. 

Според Борисов отсега е нужно да се започнат дискусии, на законови инициативи за стимулиране на земеделските производители и на торовата индустрия, за фирмите, които са зелени или сини, за да останат конкурентоспособни. 

„Вече сме от 15 до 20% от това, което ЕС вярва като зелен преход, и вече има фалити и неконкурентоспособност на земеделските производители. Представете си при 100% зелен преход през 2032-ра за каква финансова тежест ще става въпрос“, обясни Борисов.

Подкрепа навреме 

Последната година беше доста критична за селското стопанство. Има три големи тренда, които се събраха в нещо като “перфектна буря”. Първият е войната в Украйна.

Проблемът беше, че когато този конфликт започна, цените на суровините се вдигнаха и през последната стопанска година всичко беше много скъпо - семена, торове и т.н. Това оскъпи и производството. След това цените паднаха и следователно това стопи маржовете навсякъде в сектора. Това каза изпълнителния директор и ръководител направление „Корпоративно банкиране“ в Банка ДСК Боян Стефов.

Вторият голям тренд са климатичните промени. Ясно е, че се затопля времето, а това е проблем, защото предвидимостта е невъзможна почти. Фермерите не могат да имат никаква стратегия какво да сеят, как и т.н.

И третата голяма тенденция е амбицията на Европа за по-устойчиво и по-зелено развитие на земеделието, добави Стефов. 

Боян Стефов: В критични за селското стопанство години, подкрепата на банките, застрахователите и държавата е от ключово значение за аграрния сектор. 

Всички искаме да има устойчиво развитие, което е напълно нормално, но ако имаш пазар, който е отворен към страни, които нямат мита и не прилагат същите политики - визирам Украйна и държави в Южна Америка, очевидно, че има конкурентно преимущество за тези страни, спрямо нашето производство, анализира Стефов. 

“Съответно това оказва натиск върху пазара. Това, което е важно, според мен, е, че тези ефекти не са еднократни. Те ще са активни в следващите 5-10 години. И по-скоро ще се засилват и ние всички трябва да сме готови за такива турбулентни, динамични времена”, посочи той. 

Ясно е, че войната ще свърши, но проблемът е, че геополитически двата големи блока очевидно все повече се обособяват. Ефектът от климатичните промени също ще продължава, отбеляза Стефов и добави: 

“В тази среда е много важно ние, банките, застрахователите, държавата, много бързо да реагират и да са склонни бързо да адресират проблемите и да оказват - в случая на държавата, необходимата административна подкрепа, за да можем всички заедно като една екосистема, да сме успешни”, обясни Стефов. 

Банка ДСК има инструменти и ресурс да финансира предприемачите в селското стопанство и производство на храни. Има и изградени механизми. Селското стопанство е единствената индустрия, за която банката е създала специален отдел в централата и във всички дъщерни поделения.

Това води до развитието на различни продукти и кредитни политики, насочени към подпомагането на големи и малки производители на храна и селскостопанска продукция. 

„В рамките на един ден банката може да даде решение за необезпечен кредит на малка компания“, добави Стефанов. 

Със своите инструменти и чрез Плана за възстановяване и устойчивост, банката може да предоставя финансиране на компаниите за машини, земя и за всичко необходимо. Предоставя и оборотно финансиране, както и стоково хеджиране за определени култури. 

В последните 20 години много голяма част от фирмите пораснаха и почнаха да търсят възможностите за излизане в околните страни. „Ние можем да бъдем партньор за всички тези чуждестранни, търсени партньори и инвестиции“, заяви Боян Стефов.

Агропазарната информация – ключ към устойчив растеж и развитие в земеделието

Събирането и предоставянето на обективна агропазарна информация може да бъде ключкъм устойчив растеж и развитие.

Също и да спомогне за изключване на влиянието на частни групи и интереси при формирането на цените на селскостопанската продукция.

„Ние събираме, обработваме, анализираме и предоставяме пазарна ценова информация по цялата продоволствена верига – за храните и всички видове селскостопански продукти.

Дружеството работи в подкрепа на земеделските производители, като им предоставя информация с цел по-добра реализация на продукцията“, казва Мадлен Жекова, изпълнителен директор на САПИ.

Дружеството изготвя и предоставя ценови справки за процедурите по търгове по Закона за обществените поръчки, подпомага дейността на Държавен финансов контрол, съдебната система и други държавни институции.

Събирането на данни обаче не е толкова лесно. Фермерите трудно предоставят информация, свързана с цени.

„Търсим кооперация с различните асоциации на земеделски производители. Правим анкети и обменяме информация с различни производители и дистрибутори. „Ако не се предоставят данни, няма как фермерите да бъдат финансирани по правилния начин“, допълва Жекова.

Дружеството разработва платформа за информационно посредничество, с която да купува информация от производителите, като подписва определени документи, с които защитаваме техните данни.