Пловдивски и Ямболски регион няма да могат да кандидатстват по мярка 4.1, тъй като Министерството на околната среда и водите няма да издава разрешителни за сондажи. Остава другата възможност за напояване по канали и от язовири, но водата е почти оползотворена в Пловдивския регион и съответно е в недостиг, така се обезсмисля кандидатстването. Това сподели в интервю за Фермер.БГ Светослав Русалов, председател на УС на НАЗ. 
 
Г-н Русалов, кога се очаква да започне жътвената кампания?
Поради по-меката зима, вегетацията на културите се развиваше с около 20 дни по-рано спрямо предишни години и очаквахме и жътвата да започне по-рано, но в момента има повсеместни валежи в цялата страна и това ще удължи срока на започване. Предполагам в рамките на 10 дни жътвената кампания ще започне. 
 
Какви са очакванията ви за тазгодишната реколта?
Културите изглеждат добре и се надяваме и на добра реколта. Имаше гъбни заболявания. Културите бяха нападнати от кафява и жълта ръжда. Това се получи поради наличието на патогени и благоприятните условия за развитието на тези болести. Поради голяма заболеваемост се наложи за пореден път да пръскаме с фунгициди в борбата с гъбните заболявания, в случая ръжди. Това до някаква степен повиши себестойността на продукцията и съответно там, където не бяха хванати на време културите, болни от гъбни заболявания, ще има редуциране на добива, но да се надяваме, че няма да е в голяма степен. 
 
Тоест това е равносметката, причинена от лошите метеорологични условия. Как лошото време и болестите ще повлияят на качеството на реколтата?
В случая има унищожаване на флагов лист, който е отговорен за изхранването на класа, което би довело до намаляване на добива, но мога да кажа, че всичко това ще повлияе в малка степен на качеството. 
 
Можем ли да говорим за ясни прогнозни цени на зърното от тазгодишната реколта?
Цените са борсови – в зависимост от предлагането и спрямо търсенето се формира и равновесната цена. Каква ще бъде тя, зависи от предлагането, тъй като търсенето е ясно какво е. Нека видим какви ще бъдат добивите, съответно те ще повлияят на търсенето и така ще се формира равновесната цена. Силно се надяваме да нямаме загуби. 
 
Какви са очакванията ви относно пазарната цена?
Очакванията ни са поне да са близки до миналогодишните, но тенденциите показват, че цената тази година, ще стартира от по-ниски нива. 
 
Разкажете ни малко повече за новата концепция на Агенцията за борба с градушките? Кои са предимствата и недостатъците, които ще засегне тази реформа? 
Предложението на МЗХ е да се преобразува Агенция за борба с градушките в държавно предприятие. Идеята е да се открият нови 32 площадки и да се разшири обхвата на действие на противоградовата защита с ракети. За покриването на цялата територия на страната са нужни и самолети. В концепцията е заложено да се закупят 2 самолета и още 8 да се наемат. По този начин ще бъдат обхванати и урбанизираните територии, като в момента в градове и села не могат да се изстрелват ракети. Това е положителната част от реформата. Негативната страна се изразява в това, че ставката е една за всички, според НАЗ тя трябва да бъде диференцирана. Доходите от различните култури не са еднакви. От зърнопроизводство са съответно минимални, докато от зеленчукопроизводството или от овощарството са по-големи приходите, съответно и загубите. 
 
Какви са вашите предложения?
Ние предлагаме ставката да бъде диференцирана по сектори. Другото обезпокояващо нещо е, че нашите пари, които ще събираме, ще се управляват от държавно предприятие. Ние нямаме никакъв контрол върху това управление. Няма да имаме яснота по какъв начин и как ще се оползотворяват парите и съответно до какъв резултат ще доведат. Има две предложения за сума, която ще се дава към застрахователен пункт. Едното предложение е ако се покриват щети над 50% до 70% да се платят около 8 млн. лв. Второто предложение е ако се покриват щети над 70% трябва да се платят 10 млн. лв. Сключва се полица, която е с държавното предприятие, но е в полза на земеделските производители. Не е ясна методиката по която ще се оценяват щетите, също така не се знае как ще бъдат застраховани всички култури на всички земеделски производители на територията на страната, без да има пряк поглед дали са засети реално културите; какво е тяхното развитие; има ли достатъчно бройки семена и т.н Този оглед е необходим, в противен случай няма как да се знае наистина дали културата е засята и дали състоянието, в което се декларира отговаря на истината, за да не се получи злоупотреба с тези средства. Ние все още като национална асоциация сме възложили на всички регионални сдружения да дадат своите становища. Настроението към момента  в регионалните сдружение е негативно относно това предложение на МЗХ. 
 
Ще бъдат ли наистина задължени фермерите да плащат тази такса за борбата с градушките и обвързани ли са те със субсидиите? Фермери, които не плащат такса за противоградна защита, ще получават ли субсидиране?
Това е предложението на МЗХ. След като няма регистрация по Наредба 3, земеделският стопанин не може да получава субсидиране. Обвързана е таксата със субсидирането. Едно от условията за тази система е да има платена такса и чак тогава, ще може да получи заверка на своята регистрация по Наредба 3.
 
В какъв размер е таксата, която земеделските производители, ще са длъжни да платят?
Предлагат се две такси: ако покритието е до 50% щети, таксата ще бъде 0.68 лв, а ако е над 70% -  0.90 лв. На презентацията присъства германски специалист, който представи същата противоградова защита, която функционира в Германия. Той сподели, че таксата за немските фермери е 0.09 евро. След като там същата схема работи за 0.09 евро, ние питаме защо в България ще трябва да плащаме 0.90 лв?! Финансовата обосновка нещо куца в това отношение и разбира се, ние ще изкажем нашата негативна позиция във връзка с това. 
 
Имате ли притеснения относно предстоящото кандидатстване по мярка 4.1 и възможностите за инвестиция в напояването?
През предишния програмен период мярка 123 за напояване не тръгна въобще. В момента МЗХ има амбицията най-после да бъде отворена възможността за кандидатстване за напояване по мярка 4.1. Отлагането на приема е точно поради тази причина. Въпросът е, че към това напояване трябва да имаме разрешително от Министерството на околната среда и водите, но същото Министерство излезе със становището, че в Пловдивския регион и Ямболския регион няма да се издават повече разрешителни за сондажи, тъй като водното тяло, което се намира под земята било пре-експлоатирано и съответно няма да има нужните количества вода за напояване. За мен това твърдение е субективно и не е залегнало на проучвания. В тези два региона се обезсмисля кандидатстването по 4.1 след като няма да се дават разрешителни за сондажи.
 
Какви са другите възможности за фермери?
Остава другата възможност за напояване по канали и от язовири, но водата е почти оползотворена в Пловдивския регион и съответно е в недостиг. За Ямболски регион не мога да коментирам, но тези два региона ще бъдат изцяло изключени от възможности за издаване на разрешителни, което е обезпокояващо. Точно това са регионите с възможност за интензивно производство било то на зеленчуци, поливни култури, като царевица и други, но няма да имаме тази възможност. Силно се надяваме поне да останалата част от населението, всеки който има възможност да кандидатства, да успее да събере нужните точки и да успее да се класира, да може да участва в проекти. 
 
 
ИНТЕРВЮ НА
Христина ВАСИЛЕВА