Елдата (гречиха)Елдата (гречиха) е старо културно хранително растение. Елдата се отглежда ограничено в различни части на страната поради високата медоносност на цветовете й.

Елдата представлява едногодишно растение с изправено, голо или слабо влакнесто ребристо стъбло, до 70 см високо. Листата са последователни, триъгълнояйцевидни със сърцевидни или стреловидна основа и заострен връх, долните на дълги дръжки, а горните почти приседнали, 2-7 см дълги и до 5 см широки, целокрайни. Листната дръжка в основата си е сраснала с прилистниците в тръбесто влагалище, което обхваща стъблото. Цветовете са ароматични, разположени в гроздовидни съцвения, които от своя страна образуват на върха на стъблото щитовидно съцветие. Околоцветникът е прост, венчевиден, петделен, червен, розов или бял; тичинките са 8 на брой, наполовина по-къси от околоцветника и са разположени в два реда. Плодникът е с едногнезден яйчник и три стълбчета. Плодът е тристранно орехче, тъмнокафяво, с гладки стени, 5-7 мм дълго, два пъти и повече по-дълго от околоцветника.

За цветовете на елдата е характерно явлението хетеростилия - при едни екземпляри стълбчето е късо и тичинките са по-дълги от него, а при други е обратното. Това различие между отделните растения осигурява по-правилното и пълнокръстосано опрашване, а при известно съотношение на екземплярите с дълги и къси стълбчета се получава и повишение на добива.

В диво състояние елдата не е позната, но няма никакво съмнение, че тя има азиатски произход. Изследователите са единодушни, че води своето начало от Хималаите, където е съсредоточено най-голямото разнообразие на форми от този неголям род. По западните склонове на Хималаите (в Непал и др.), са намерени растения елда, близки до културната форма. В Хималаите и в Западен Тибет, където тя е разпространена между 600 и 3600 м надм. в., е възникнала културата на елдата и тя е първично културно растение. Оттук тя била пренесена в Китай, Япония и Корея, а оттам - в руския Далечен изток и в Източен Сибир. От Хималаите е попаднала и в Индия. На древните народи - египтяни, гърци и римляни, тя не е била позната.

В Европа елдата е проникнала много късно, най-напред в Русия по време на татарските нашествия през XII в., но бързо намерила добър прием сред населението и през XVI в. заемала вече значителни площи и заедно с пшеницата била едно от главните износни пера на Русия за Западна Европа, където проникнала през XV век.

Сега елдата се култивира в много страни с умерен климат от северното полукълбо. На първо място по площи и получен добив е Русия, където тази култура заема 2/3 от общата световна площ. Значителни площи заема и в Полша, Франция, Германия, САЩ и Канада. Данни за площта и производството на елда у нас са събирани до 1910 г., след което събирането на такива данни се изоставя.

Елдата е ценно хранително растение, което се отглежда заради семена, които се отличават с висока хранителност и забележителни вкусови качества. В семената й се съдържат 58,9-63,35% скорбяла, 9,44-11,48% белтъчини, 1,98-2,82% мазнини, 8,6-10,56% целулоза и др. По своята хранителност брашното от елда се приближава до това на пшеницата и се използва, като се смесва с него и се приготвя хляб. От него се получават и различни видове каши. Поради леката усвояемост на белтъчините и скорбялата в семената на елдата, наличието в нейните зърна на съединения на желязото, а така също и на ябълчна и лимонена киселина тя има голямо диетично значение. В последно време елдата придоби огромно значение като най-продуктивен източник за получаване от листата й на флавоновия гликозид рутин, намиращ приложение за получаване на лекарството рутаскорбин, прилагано като антисклеротично средство, за предпазване от кръвоизливи при високо кръвно налягане и др. Отпадъците от преработката на зърната са добър концентриран фураж за домашните животни. В зелено състояние стъблата и листата й имат значителна фуражна стойност и могат да се употребяват като храна на добитъка. Изсъхналите стъбла се използват за получаване на хартия, а при изгаряне дават пепел, съдържаща голямо количество калий, която може да се използва за тор. Елдата е и ценно медоносно, растение с добив около 60 кг мед от един хектар елда. Нейният мед има тъмен цвят.