Вероятно малко след месец май ще излезе първият голям SWOT анализ, свързан със стратегическия план на страната и най-вече с анализа на българското земеделие и храни. Ще има още два компонента, като в момента се работи по тяхното възлагане - за регионалното развитие и за екология и климат. Това каза министър Румен Порожанов по време на официалното представяне на проекта на стратегия за дигитализация в земеделието и селските райони. 
 
До месец-два ще бъде предложен и проект на стратегия за биоикономика.
 
Проектът за стратегия за цифровизация е готов и е качен на страницата на Министерството на земеделието, но документите за публично обсъждане предстоят да бъдат финализирани. В неговото изработване участва Институтът за агростратегии и иновации. 
 
 
По думите на нейния председател Светлана Боянова дигитализацията е хоризонтален приоритет за следващия програмен период. Три са направленията, в които трябва да се работи, за да се отключи потенциалът за цифровизация в земеделието и селските райони – научно-изследователска дейност, въвеждане в практиката на повече цифрови решения за земеделците и преработвателите и стратегически подход.
 
Според Боянова самата цифровизация не е цел. Идеята е да се постигнат 9-те цели, които са посочени в стратегическия план и в проекта на регламент. Основната цел е България да има конкурентни земеделци с достоен доход. Използвайки цифровите технологии, те да могат да увеличат печалбата и да намалят производствените разходи. 
 
На второ място се цели опазване на околната среда, което може да се изразява в прецизно торене и напояване. Следва грижа към водата и отпадъците от земеделие. Не на последно място e въпросът как цифровизацията ще допринесе за справяне с климатичните изменения.
 
Едно от необходимите условия за въвеждане на цифровите технологии в земеделието е широколентовият интернет. Скоро предстои да бъде отворен прием по подмярка 7.3 за създаване на широколентова инфраструктура в малките населени места. Общият размер на средствата, които ще бъдат отпуснати за одобрените проекти, е 30 млн. евро.
 
Важен момент в проекта за стратегия е изграждане на цифров информационен хъб. Той е като едно „гише, на което можеш да си пазаруваш цифрови технологии като фермер“. В него участват наука, IT компании, разработчици, банки и финансови институции, местни органи. Земеделските стопани трябва да кажат какъв е проблемът, който очакват да бъде решен. Ролята на информационния хъб е да им предостави съответната услуга“, допълни Боянова.
 
 
Друг съществен елемент е блокчейн технологията, чийто най-голям потенциал експертите виждат във веригата на доставка. Блокчейн е децентрализирана технология, с която се събират бази данни в отделни блокове. Тя позволява на производителите от различно място да вкарват информация в база данни, но през определен алгоритъм. Следващият блок трябва да потвърди верността на тези данни. Така те са подредени, с по-голяма сигурност, прозрачност и проследяемост. 
 
Блокчейн технологията е особено подходяща за малките производители, които не могат да инвестират в маркетинга на своята продукция. Тя помага за скъсяване на веригата. Чрез нея производителят може да бъде сигурен за данните си, да бъде видим за твоя контрагент, да сключи договор с него. Той може да проследи своята продукция и да открие нови пазари. 
 
На европейско ниво все още се работи върху индикаторите, които трябва да бъдат заложени в стратегията и по които да се изчисли „дали сме се справили с цифровизацията“. Евродепутатите се притесняват от тези индикатори – как ще се отчитат, дали правилно са заложени резултатите, които ще се гонят. Трябва да има обвързаност на инвестицията с някакъв резултат, коментира Боянова. 
 
По думите й при всички положения цифровизацията идва. Нужни са два програмни периода, за да можем накрая да имаме резултати, с които да се похвалим. „Навремето е било рало и каруца. Е, сега новият инструмент за земеделие, е дигитализацията. Ние трябва да се подготвим да го вземем, за да ни върши работа като земеделци“, убедена е Светлана Боянова.
 

Следете темата и на cap4us.fermer.bg