Предложението на Министерството на земеделието, храните и горите Агенцията за борба с градушките да прерасне в държавно търговско предприятие не е добре обмислено. Това мнение изрази анализаторът Николай Вълканов пред БНР.
 
 
Според него спорен е начинът, по който ще се финансира новата система, а именно от държавата, земеделците и застрахователите. Той изтъкна, че вече има много стопани, инвестирали в противоградна мрежа. 
 
Застрахователите вече алармираха, че ще увеличат другите застраховки, в случай че бъдат принудени да участват в този фонд.
 
Вълканов се опасява, че ще липсват ефективност и прозрачност относно разходите на бъдещото държавно предприятие, което може да стане хищник на пари на данъноплатците. Ситуацията ще се влоши, ако то отговаря и за допълнителни дейности, като защита от други природни бедствия и обезщетения на пропаднали площи, допълва експертът.
 
По думите му необходимо е да се анализира най-ефективният способ, кои са заинтересованите страни и искат ли да участват. На оценка подлежи и сегашната Агенция за борба с градушките и ефикасността на нейната работа.
 
Наблюденията на Вълканов сочат, че в другите държави се използват различни способи за защита от градушки – ракетен, самолетен, с наземни генератори. Липсва уеднаквен модел и по отношение на финансирането. В Западна Европа противоградната защита е частна инициатива, която се финансира от заинтересованите страни.
 
За пример той посочва Германия и Австрия, в която защитата е доброволна инициатива и се осъществява с доброволни вноски и труд. Единствено Сърбия на Балканите е изцяло защитена. България никога не е имала 100% защита от градушки на цялата територия на страната, дори в миналото, заключава Николай Вълканов.