Василка Иванова, един от собствениците на пчеларска ферма „Кошерът“. Тя заедно със своето семейство стопанисва около 300 пчелни кошера, практикуват и подвижно пчеларство. Вилска и нейният съпруг се занимават със земеделие от 1985 година, в последствие се включват и децата им, които днес вече участват активно в семейния бизнес.

Дамите в селското стопанство

 

Как се захванахте със земеделие?
В пчеларството влязох, като помощник на съпруга ми, който по професия е химик. Аз съм туристически кадър, но животът съвместно ни беше подготвил това ново предизвикателство, за което не съжалявам.


Къде реализирате продукцията си?
Всъщност сега вече участвам само в някои от нещата, свързани с производството, а основното ми занимание е реализацията на продукцията. Имаме сибствени магазини в Бургас, имаме и медомат, вземаме участие и в някои изложения. Това е най-трудната част от дейността - достойно да защитиш непосилния труд, който е всързан с пчеларството.


Какво Ви носи най-голямо удовлетворение в работата?
Най-голямо удовлетворение ми носи благодарността в очите на хората, които ни се доверяват. Това чувство не може да се опише, когато си помогнал в труден момент, защото повярвайте ми, ние не сме само хора, които продават продукцията си. Аз по-скоро се чувствам, като психотерапевт. Никога не съм предполагала колко мъка има по този свят, и аз мога само с думите си да бъда също така и полезна.


Това ли Ви мотивира да продължавате да се занимавате със земеделие?
В нашия процес ни мотивират нашите вече пораснали деца, които са плътно зад нас с новите си идеи, които като реализираме се чувстваме значими и успешни. 


Трудно ли е да си жена в един по-скоро мъжки сектор?
Аз никога не съм била сама в този сектор и както казах, в производството и на пчелините съм помощник и участвам във висшия пилотаж - пчелно млечице, производство на майки, но това е друга тема.


Можете ли да си се представите след 5 години? Как се виждате?
Това е много дълъг период. Пожелавам си да съм така жизнена и значима, както досега.

 

Как виждате българското земеделие след този период?
Не мога да кажа, при нас всяка година е различна и все по-трудна - пръскания, отравяни. Това чувство, че държавата е абдикирала и всеки се спасява по единично е задушаващо. Дано да съм лош пророк. Така или иначе ние сме на един етап, където нямаме много избор и нашият път е само напред и нагоре.