Силвия Бончева е красива майка на две големи момчета и животновъд от десет години. Заедно със съпруга си Бончо Бончев са се посветили на семейното стопанство в община Руен, Бургаско.
За нея животновъдството е начинание, което много често те подлага на изпитания. Често се случват неприятни моменти и ситуации, с които трябва да се пребориш, но тези неща една жена ги може, категорична е Силвия.
Преди години взехме стар овчарник от бившето ТКСЗ и си набавихме крави, каквито можеше да закупим тогава. Повечето бяха кръстоски на Българско черношарено говедо. Постепенно се пренасочихме към породата Абърдийн ангус, защото решихме, че ще развиваме месодайно говедовъдство. Поддържахме 60 говеда, но сега са два пъти по-малко, защото решихме да се преориентираме и да сменим предназначението на фермата.
Купихме 15 млади говеда, които са кръстоски между Българско родопско говедо и Джерсей. Вложихме много средства, изградихме централен млекопровод, доилно помещение, купихме вани и много други неща, за да можем да се включим към млечно направление. Идеята ни не е да даваме мляко в големи количества на мандра, а по-скоро бутиково производство на млечни изделия, като сирене и кашкавал в малки лимитирани количества, но с много добро качество. Затова се ориентирахме към тези две породи.
Много средства погълна самата сграда, в която се хранят и доят кравите с разгъната застроена площ от 1000 кв. м, допълнителен навес от 400 кв. м, хранилки за външно и вътрешно хранене, автоматични поилки, нов трактор с челен товарач/ Изградихме допълнителна декоративна дървена къщичка със санитарен възел и видеонаблюдение за персонала, дори имаме закрита озвучена беседка за специални случаи.
В него работим аз, майка ми и синовете ми. Съпругът ми работи в чужбина през повечето време. Поделяме си работата по семеен начин.
През повечето време държим кравите свободно пуснати на електропастир. При хранене ги прибираме в обора, пускаме телетата, които сучат, зареждаме кофите с биберони за отделените телета. После всичко се изчиства, вечер се повтаря същото и т.н.
Всичко, свързано с отглеждането на кравите и теленцата, е приятно! Моментът, в който влезеш сутрин и видиш животните, които те посрещат и тръгват към хранилките, знаейки, че им носиш храна, е наистина безценен. Ражданията на теленца са истински празници при нас.
Според мен животновъдството не е предизвикателство, а начин на живот. Но, за съжаление, наближава времето, когато то ще си остане едно невъзможно скъпо удоволствие. Ще се опитаме да задържим фермата въпреки трудностите, но вече не сме съвсем сигурни дали ще се справим.
Галин е на 16 години, а Стоян – на 20 години. Те идват и помагат, но ни е съвсем ясно, че не свързват бъдещето си с фермата. Всички виждаме какво търпи браншът в момента. Опитвам се също да ги предпазя от сблъсъци с чиновници и администрация.
Мия чинии по цял ден (смее се – бел. авт.). Работата и домакинството вървят ръка за ръка и се опитвам да ги съчетавам. Нямам много свободно време, но когато се случи, чета книги и правя декоративни животни, които раздавам на приятели.
Да бъдем здрави и да запазим стопанството си!
;void(0);){kind=link}