Кунка Петкова и съпругът й са успешният тандем. Те произвеждат гъби шийтаке, отглеждани върху дъбови трупи, по оригинална японска технология. Започват през 2014 г. с откриването на първата си биоферма в град Баня, община Карлово. Днес успешно работи и втората им ферма в село Отец Паисиево, в която гъбите се отглеждат целогодишно. Следващата им цел е изграждането на множество семейни биоферми за отглеждане на гъби шийтаке на територията на цялата страна. Разработват собствен бизнес модел, инициатори са на Българска асоциация на производителите на дървесни екзотични гъби, а в края на месец януари ще представят страната ни на изложението „Зелена седмица“ в Берлин.
 
 
Какво отведе един бивш военен служител в сферата на земеделието?
Като военен служител бях доволна от работата си, но не и от заплащането. Това накара мен и съпруга ми да се ориентираме към земеделието. Нашите родители не са заможни, нямат бизнес. Трябваше ние да положим началото. И двамата не се задоволяваме с нещо малко. Желанията ни винаги са били на много високо ниво. Баба и дядо ми оставиха 60 дка земеделска земя и така започнахме. 
 
Как беше в началото?
Първо посяхме лимец. Оказа се, че производство на тези култури е доста по-рентабилно, ако имаш техника и база, с каквато не разполагахме. Видяхме, че няма да се справим с това.
 
Защо се насочихте към отглеждането на гъби шийтаке?
Нито аз, нито съпругът ми имахме понятие от отглеждането на гъби. Тази култура беше нова, непозната за България. Наша беше честта да я наложим като продукт на българския пазар. Масово у нас познават гъбата шийтаке под формата на лекарство – нещо, което консумираме, когато вече сме болни, за да търсим алтернативно лечение. Ние се опитваме да покажем, че тя е уникално вкусна храна. А пък хранейки се здравословно, нямаме нужда от лекарства. В крайна сметка здравето е това, което слагаш в чинията си. 
 
Кое беше най-трудно, когато започнахте?
Трудно намирахме информация. В Интернет има толкова грешни материали за отглеждането на шийтаке. Учихме се на принципа проба – грешка. Реално това предлагаме и на нашите франчайзополучатели, за да им спестим много грешки и разходи. Ние им даваме нашия опит и знания, за да имат работеща ферма, която носи доходи на цялото семейство. 
 
Как се случват нещата на запад?
В Холандия и Германия има много бутикови малки ферми за гъби шийтаке, които обаче не са устойчиви. Ние сме хората, които положихме индустриалните основи за отглеждането на тази култура. Смело мога да кажа, че сме най-големите производители в цяла Европа, като следваме японската технология за отглеждане на дъбови трупи. Има шийтаке, които растат подобно на печурката, на чувалчета. Там добивите са доста по-големи и затова цената е по-различна. Отгледани на дърво обаче, шийтаке нямат аналог като високо качество.
 
Кое е най-голямото предизвикателство във Вашата работа?
Може би работата с партньорите. Трудно се намират коректни хора. Максимално сме се постарали да затворим кръга на производство, за да бъде гъбата най-рентабилна. Освен че сме ферма за производство и франчайзодатели, притежаваме преработвателно предприятие и се грижим за логистиката. Предлагаме продукцията си на фермерски пазари и биомагазини в София, Варна, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Шумен, Велико Търново, както и в голяма верига супермаркети в столицата. 
 
Достъпни ли са гъбите шийтаке за българина?
Цената, на която в момента продаваме гъбите си, е най-минималната. Докато стигне до крайния клиент обаче, те се оскъпяват. Наясно съм с покупателната способност на българина. Затова, разраствайки се, трябва да търсим пазари в Европа. Но като цяло искаме българите да се хранят с гъбата шийтаке и полагаме доста усилия за това, хората да я опитат и опознаят. 
 
Каква обратна връзка получавате от клиентите на фермерските пазари?
Тези пазари са ми любими, въпреки че са изморителни, защото като производители имаме доста ангажименти. Там разговаряме с клиентите, правим дегустации. За мен е много важно, когато човек опита гъбата, да видя изражението на лицето му, да проследя неговите реакции. Предлагаме гъбите сурови, сушени и консервирани. Нашите бланширани гъби са подходящи за салати, ястия, дори за сладки неща. Аз например правя разкошен кекс с моркови и шийтаке!
 
Какво Ви мотивира да продължавате напред?
Това, което виждам и оставям зад гърба си. Знам, че с усърдие и много работа нещата се получават. Имаме вече доста голям опит и партньори, с които работим. Смятам, че ще вървим все по-нагоре.
 
Как оценявате изминалата година?
Като цяло тя беше успешна за нас. Бяхме номинирани в конкурса „Иновативно предприятие на годината“. Попаднахме сред победителите на конкурса „Големите малки“ за стартиращи и иновативни фирми. Разбира се, не липсваха и много ситуации, които е трябвало да се случат, за да извлечем поука. 
 
В каква насока ще работите през 2019 г.?
Най-вече искаме да намерим сериозни партньори, с които да работим у нас и в Европа. С тази цел имаме участие на изложението „Зелена седмица“ в Берлин от 18 до 28 януари. Надяваме се то да ни донесе големи успехи.
 
Планирате ли модернизиране?
Да, искаме да създадем т.нар. умна ферма, да роботизираме производството. Имаме вече план, по който работим. До момента не сме кандидатствали по мерките за еврофинансиране. Смятахме, че трябва да постигнем всичко със собствени усилия, независими от никого. Надяваме се обаче след година да успеем да кандидатстваме по някакъв проект, следвайки нашите цели.
 
Фактът, че сте жена, пречи или помага в работата?
Бих казала, че ми помага. Масово жените са доста подценявани в България. Това ни извежда крачка напред.
 
За финал, бихте ли споделили как се прави успешен агробизнес у нас?
С дисциплина и усърдие.