Даниела Панайотова е на 31 години. Заедно със съпруга си отглеждат около 220 дка земя в землището на Садово и Чешнегирово. Отглеждат основно пшеница и фъстъци. Малко слънчоглед и зеленчуци също. Заложили са на механизирани култури, с които двамата сами могат да се справят.
 
 
- Защо решихте да се занимавате със земеделие?
- Активно със земеделие се занимаваме от 2008 г. В нашия край се отглеждат много площи с фъстъци, земята ни е плодородна. Закърмени сме с работата и с труда. 
 
- Как виждате бъдещето на сектора в България?
- За съжаление се толерират големите земеделци. Ние едвам свързваме двата края. Не знам до кога ще издържим, но не се ли променят нещата за малките и средни земеделски производители, краят ни не е далеч. Това е като голям магазин, който има промоции и убива малките квартални магазинчета.
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
- Най- ценният урок, който аз научих е, че при земеделието – ден година храни. Ако искаш да се занимаваш с това трябва да си прецизен. Всичко се прави точно и навреме. Това е завод на открито, но все пак не може да си правим каквото и когато поискаме – всичко си има точен срок и време.
 
- Какво Ви амбицира?
- Амбицира ме фактът, че съм полезна на семейството и себе си. Работим за нас и даваме всичко от себе си. Ходя с удоволствие на работа, въпреки многото безкрайни трудности.
 
- Как подбирате хората, с които работите?
Много рядко, дори почти не ни се налага да работим с хора. Управляваме добре нещата сами и се справяме с работата. 
 
- Кое е най-трудното във Вашата работа?
- Неща са много. Бих казала, че непостоянните доходи, трудната реализация на продукцията, скъпите препарати, семена и торове, високите осигуровки и данъци, са само част от трудностите пред които сме изправени ежедневно. Земеделието не е лесен бизнес. 
 
- А най-приятното?
- Обичам земята и работата. Доволна съм когато видя, че едно растение ти се отблагодарява.
 
- Как се прави успешен агробизнес у нас, според Вас?
- Успешен агробизнес е много трудно да се направи с нашите декари. Парите, които изкарваме са горе-долу за една средна заплата на човек. Може би, ако държавата ни обърне малко внимание  и започнат да толерират малките и средните земеделци, ще е по-добре и малко по-спокойно. Годините стават все по трудни и наистина няма нищо сигурно в земеделието. Но докато мога – аз и моето семейство ще правим това, което обичаме и където сме най-успешни – на полето.