Честит празник, овцевъди!

6 май е денят на Свети Георги – покровител на овчарите и стадата. От векове овцевъдството е важен фактор за възраждане на българското село, неговите занаяти и туризъм.

В чест на празника Агри.БГ събра на едно място няколко важни момента от вековната история на овцевъдството в България, което е с дълбоки корени и богати традиции.

През XVI век на базата на овцевъдството се създават и някои от големите планински селища в Пловдивския край като Копривщица.
Делепкешаните са група от хора, която започва да се занимава с доставката на овце и месо за Цариград.
В началото на ХХ век овчата вълна задоволява 80 % от нуждите на текстилната индустрия.
Известни до Първата световна война са бачиите – сдружения на овцевъдите за съвместна дейност по отглеждане на дойни животни и преработка на мляко.
С превръщането на голяма част от пасищата в обработваеми земи, както и с началото на колективизацията, бачиите в традиционния им вид изчезват.
Българското овцевъдство притежава уникален генофонд.
Известни аборигенни породи у нас са Плевенска черноглава овца, Карнобатска овца, Старозагорска овца, Каракачанска овца, Южнобългарска бяла овца, Елиппелинска овца и други чистопородни.
През последните 20 години обаче броят на овцете в България драстично намалява. Днес те са малко над 1 милион.
Въпреки това и днес овцевъдството продължава да е ценен източник на суровини за преработвателната индустрия.