Представители на браншови организации от аграрния сектор очакват във възможно най-кратък срок да получат информация от българските държавни институции каква е позицията на държавата по предложеното ново европейско данъчно законодателство.
 
 
Това съобщи Българската стопанска камара (БСК) за проведената днес, 17 април, работна среща по проблемите на хранително-вкусовата и питейна индустрия (ХВПИ). В дискусията участваха преработватели на плодове и зеленчуци, производители на мляко, млечни продукти и птици, ръководители на браншови организации в хранително-вкусовата промишленост.
 
Сред дискутираните теми беше прилагането на т. нар. обратно начисляване на ДДС, което предстои да отпадне след 2018 г. във връзка с влизането в сила на новото европейско данъчно законодателство. Конкретно участниците в срещата поставиха въпроса дали се предвижда България да бъде поиска дерогация, така че режимът на обратно начисляване на ДДС за част от икономическите сектори да бъде запазен.
 
На дневен ред стои въпросът, като цяло какви промени в българското данъчно законодателство ще настъпят след 2018 г. по отношение на данъчното облагане.
 
„За компаниите е важно да разполагат своевременно с тази информация, за да могат да реорганизират счетоводните си системи и цялостната си организация по данъчна отчетност“, посочи БСК.
 
Много остро бизнесът поставя въпроса и за сключването на международни търговски споразумения, без предварително съгласуване на представителите на бизнеса и без оценка на въздействието. 
 
Като пример се посочва споразумението на ЕС с Украйна, което поставя в неравностойна позиция европейските и украинските производители, което позволява дъмпинг на украински стоки на европейския пазар. Неблагоприятно за фермерите е и споразумението между България и Тайланд, с което страната ни освобождава от мита за 10-годишен период вноса на тайландски ориз, а това също има дъмпингов ефект върху българските оризопроизводители, подчертаха от БСК.
 
 
Участниците в разговора бяха категорични, че подобни политически решения задължително трябва да бъдат взимани след внимателен икономически анализ и консултиране с потенциално засегнатите страни.
 
Повод за срещата в БСК станаха предстоящите промени в Закона за храните. Бизнесът изрази подкрепа за запазване на изискванията за етикетирането на продуктите, като подчертаха, че и действащият Закон за храните, и проектът за промени в закона са изработени с активното участие на заинтересованите браншови организации.
 
Представителите на бизнеса се обединиха около необходимостта от предприемане на мерки - законодателни и организационни, срещу некоректните производствени и нелоялните търговски практики, както и срещу ширещата се сива икономика в сектора. 
 
Според участници в срещата, необходимо е засилване на капацитета на контролните органи  и по-конкретно на Българската агенция по безопасност на храните и на Агенция „Митници“, включително по отношение на техническото оборудване и човешките ресурси. 
Предстои организиране на срещи с ръководствата на отговорните институции, на които да бъдат предложени конкретни мерки за преодоляване на съществуващите проблеми.
 
Обект на дискусия бяха и проблемите, свързани с недостига на работна ръка, включително за сезонна заетост, и необходимостта от активизиране на връзките между бизнеса и системата за професионално образование и обучение.