Ставките по схемата за обвързано подпомагане на месодайни крави под селекционен контрол предизвикаха остри реакции в сектора. Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ) излезе с официална позиция, която ще бъде изпратена на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.
 
 
През 2016 г. схемата за обвързана подкрепа и правилата за предоставяне на помощта бяха променени, след като се установиха редица проблеми в прилагането на схемата през 2015 г. АРМПГБ настояваше за обособяване на отделен бюджет за месодайното говедовъдство, като целта му е да се запази интересът на фермерите, развъждащи месодайни породи. 
 
Това стана – беше отделен бюджет по „Схема за обвързано подпомагане на месодайни крави под селекционен контрол“, който е в размер на 3 250 000 лв. 
 
„Индикативните сметки от 12 598 животни са едно, а реалният брой от 5200 животни показва значително по-малко от прогнозата“, пише в позицията на асоциацията. 
 
Според тях предложената ставка от 271,25 лв. дава основание да се зададат следните въпроси, които Фермер.БГ публикува без редакторска намеса: 
 
1. Какъв е бюджетът за мярката - „Схема за обвързано подпомагане на месодайни крави под селекционен контрол“ към 14 декември 2017 г.?
 
2. Колко заявления са подадени и за какъв брой животни?
 
3. Колко от заявленията са от фермери-членове на двете развъдни организации АРМПГБ и НАМГБ?
 
4. По какъв алгоритъм е изчислена ставката?
 
5. Какъв е механизмът на вземане на решение и кое е отговорното лице при изчисляване на ставките?
 
6. Приоритет ли е животновъдството в България?
 
7. Наясно ли са служителите на на МЗХГ и БАБХ,  че приоритизирането на отрасъл изисква разбиране на процесите и тяхната икономическа логика, а не обобщения от рода: „Разходите са ниски, защото животните са на паша“.; „Крави се гледат от хора, които нищо не разбират". Говори се за разходи, а не за икономически ефект и рентабилност на производството. Защо не се представят приходите от дейността за месодайна крава? 1 теле, 250 кг по средна цена 2.70 лв./кг приблизително 700 лв. за година и тези за млечна крава - 4000 литра по средна цена 0,60 лв. - 2400 лв. за година + теле?
 
И как едните хора според горния цитат нищо не разбират и ще получат приблизително 3 пъти по-малко от също такива хора, които нищо не разбират? Мерете с един аршин!
 
8. Предвиждате ли прозрачна ревизия и реформа на националния ветеринарен регистър, мониторинг и мерки за затягане на контрола в търговията със живи животни?
 
Схемата под селекционен контрол е за елитни животни, с цел повишаване на качеството на говедата в България, което означава - внос на говеда с гарантиран произход, означава крупни инвестиции в размер на 1500 – 3500 евро за брой животно било то юница, крава или бик,  инвестиция с изключително бавна възвращаемост, напомнят от асоциацията. 
 
„Как при 5 200 регистрирани месодайни крави, ставката се разделя на 12 000? Тези 7 000 крави къде отиват? Аз съм работил 10 години в чужбина, вложих си всичките си пари, за да живеят децата ми тук и да бъдат българчета. А в момента ми дават 140 лв. на крава. 1 кг фураж е 0,50 лв.“, коментира пред Фермер.БГ говедовъдът от Клисура Манол Атанасов. 
 
 
В писмото си от АРМПГБ напомнят, че мантрата „Животните са на паша“ е несъстоятелна, поради това, че в България качеството на тревоустоя се влошава още през месец август и изисква дохранване на животните за запазване на телесната кондиция. 
 
„Отбелязваме, че изграждането на пасищна инфраструктура, като огради, сондажи, водохващания, подсяване, напоителни съоръжения е капиталоемко и мнозина „бенефициенти“ по мярката за ЕЖСК в направление месо изграждат и оптимизират пасищни комплекси. Припомняме, че в резултат на занижения контрол, липсата на тържища и проблемите в системата ВетИс – фермерите продават често животни под себестойност“, се казва още в позицията.
 
За да подкрепи доводите си, асоциацията използва цитати от аргументацията при нотификацията на мерките за обвързана подкрепа „Нотификации, изпратени до ЕК към 1 август 2014 г.“ на МЗХГ, а именно:
 
3.b Описание на изпитваните трудности 
„Животновъдството в България се намира в сериозна криза, обусловена от ниската продуктивност на животните, високите производствени разходи и ниските изкупни цени на готовата продукция. Цените на средствата за производство в България се увеличават и тяхното нарастване, надхвърля техните изкупни цени на млякото и месото.
 
Това надхвърлящо увеличение на производствените разходи над изкупните цени на млякото и месото е ограничителен фактор при формиране на дохода„.
„Поради ниската рентабилност на отрасъла съществува риск от изоставяне на дейността. Животновъдството в България изостава значително по отношение на производителността на труда“.
 
„Допълнителен фактор, обуславящ ниската рентабилност и повишените рискове от изоставяне в млечното говедовъдство в страната е ниския размер на млечност на една крава 3140 кг/крава, който има най – ниската стойност в целия ЕС“.
 
3.с Икономическа, социална и екологична важност
„Поддържането на животните под селекционен контрол подобрява конкурентоспособността на стопанствата и подпомага повишаване на рентабилността на дейността посредством повишаване на продуктивността и качествата на отглежданите животни. Прилагането на селекционен контрол спомага за постигане на по-високи темпове на генетичен прогрес“.
 
От АРМПГБ са категорични, че при липса на конструктивна и ясна позиция по зададените въпроси, както и при липса на промяна на ставката, УС на асоциацията ще внесе жалба във Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14 дневен срок от издаването на заповедта.
 

Фермер.БГ също изпрати запитване до МЗХГ затова по какъв начин са формирани ставките за месодайните говеда, колко заявления са подадени и за какъв брой животни.