Всички фермери се интересуват, по-малко или повече, от прогнозата за времето, като очакваните валежите винаги са най-важният метеорологичен показател, който те следят.
 
 
Без значение дали говорим за развитие на посевите или изпълнение на различни полски дейности, дъждът и влагата на полето вълнуват всеки земеделски стопанин.
 
Тук идва и важният въпрос: Защо прогнозата за валежи далеч не е толкова точна, колкото ни се иска? Или ще вали много повече или много по-малко от прогнозираното, или ще вали в друг часови интервал, или въобще няма да вали. Почти винаги обаче има сериозни разлики между очакваните валежи и реалната ситуация на полето.
 
Отговорът на този въпрос се крие в технологията, която използват метеорологичните модели и нейното текущо ниво на развитие.
За да ви предостави прогноза за валежи, всеки метеорологичен модел събира и анализира огромно количество данни от метеорологични станции и балони, от сателитни снимки и доплерови радари, от исторически бази с реално измерени данни. След това събраната информация се обработва, отчитат се географските характеристики на различните райони и прогнозата се изчислява.
 
Откъде идват разминаванията?
Разминаванията в очакваните количества валежи и реално отчетените  идват главно от невъзможността да се отразят достатъчно добре хиперлокалните топографски характеристики в определени райони. Тук говорим главно за землища в планински или полупланински райони, намиращи се в близост до водни басейни или горски местности. Технологично това са райони с възможност за бързо променливи метеорологични условия и слаба точност на прогнозата, в това число и тази за валежи.
 
Тук идва и ролята на доплеровите радари, които в реално време могат да определят с максимална прецизност очакваните количества валежи и техния тип. В България за това се грижи Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ и за актуална информация фермерите могат да следят техния сайт.
 
Разминаванията във времето, когато е очакват валежи, пък е свързано с факта, че прогнозите се изчисляват на основата на „ефекта на пеперудата“. Това означава, че ако в момента в Западна Европа се развива определено метеорологични явление, прогнозата изчислява и определя кога и с каква сила се очаква това явление да настъпи и в България. При всяко следващо обновяване на прогнозата, даденото явление може да се измести напред или назад във времето.
 
Затова се препоръчва фермерите да не приемат за надеждна прогноза за повече от 3 дни напред във времето.
 
За да ограничат ефекта на тези разминавания в прогнозата за валежи, фермерите следва да изберат източник на метеорологични прогнози, който обновява представените данни достатъчно често - на 6 или 8 часа. Така земеделските стопани ще разполагат с актуална информация във всеки един момент и ще могат да планират своите полски дейности максимално прецизно и точно спрямо периода, в който ще вали.
 
Материалът е изготвен със съдействието на Агро Климат.