Сега е времето, когато всеки ден трябва да се говори за спасяването на нашето млечно говедовъдство. Все пак то задоволява все още над 80% от потребностите на страната с мляко и осигурява поминъка на над 100000 души които работят в този сектор. Към тях ако прибавим млекопреработвателите, търговците и спомагателните звена, цифрата става доста внушителна. За да оцелеем обаче трябва да си казваме истината в очите и да реагираме адекватно и то веднага. Не случайно в последното си интервю министър Танева започва с говедовъдството. Не случайно председателят на Националния съюз на говедовъдите в България - Димитър Зоров също направи анализ на състоянието на сектора и направи предложения какво може да се направи в момента - по-бързо даване пасищата на животновъдите, помощта за крави под селекционен контрол, финансов ресурс за компенсиране на негативите.
В няколко материала преди повече от полвин година от НСГБ биехме тревога за периода когато ще паднат квотите. Имахме предвид информацията която получавахме от Германия, Холандия, Унгария, Полша и др. европейски страни, че стягат редиците и ще увеличат производството си с над 10%. Те бяха се подготвили за новият режим. Но ембаргото обърка и техните планове и в момента говедовъдите в цяла Европа са в тежка ситуация. Плановете и прогнозите на техните анализатори пропаднаха и започват за търсят нови пътища за оцеляване. Изкупните цени на млякото паднаха в цяла Европа след месец юли средно с над 15%, като за Литва този процент е над 35, Латвия-30, Германия -18%, Полша-14%, за България над 10. В Германия цената твърдо се движи между 30-32 цента но при 4% м.в и 3.4% протеин.
"В настоящият пазар на млечни продукти кризата отново изяжда парите на млекопроизводителите, защото тя все още не е намерила спасителна мрежа с която се преодоля кризата през 2009 и 2012 г. ". Това е извадка от доклада на съюза на германските млекопроизводители. В доклада се казва още: „Искаме разработена концепция на политическо ниво за управление на кризи. Но до момента политиката остава на изчакване, въпреки че ситуацията на пазара на мляко и млечни продукти е повече от тревожно с оглед на ценовите шокове за млечния сектор през последните няколко месеца в Европа от донесли загуби от над 14,0 милиарда евро. Поради това, земеделските производители се обърнаха към министър на земеделието в най-кратки срокове да свика кръгла маса с всички участници на пазара, за да се намерят общи решения за управлението на кризата”.
[news]
През 2012г поставихме искане пред МЗХ да бъде създаден прогнозен център по отношение производството и преработката на мляко, нещо подобно на Европейската обсерватория за мляко. Благодарение на сегашния зам.министър Цветан Димитров бе създаден център за икономически анализ към Института по аграрна икономика с ръководител доцент Божидар Иванов. За една година бяха направени три анализа на ситуацията и още през април изводите бяха - намаляване цената на млякото, увеличаване себестойността на продукцията и съответно понижаване на печалбата до критичния минимум. Институтът по пазарна икономика паралелно направи подобен анализ, където изводите не се харесват на никой, но показват правилният път и те са: Засилената конкуренция и либерализирането на европейския пазар на мляко ще ускорят процеса на преструктуриране в българското млечно говедовъдство.
Фермите, отглеждащи под 10 животни, ще продължат да отпадат заради пазарната си непригодност. За да оцелеят, българските животновъди трябва да работят в посока увеличаване на стадата и бързо повишение на средната млечност. В идните две години продуктивност от 5 тона на глава на година ще се превърне в абсолютен минимум за гарантиране на нормалното функциониране на една ферма. Затварянето на производствения цикъл с преработка може да се окаже удачно решение за част от фермите с под 50 животни. По-големите ферми (>50 животни) трябва да се стремят към средна млечност от минимум 7 тона на глава (колкото е в момента средната за ЕС), за да могат да устоят на ценовия натиск. Усеща се необходимост от оптимизиране на неспецифичните разходи в стопанствата, което в голяма степен се дължи и на изплащането на кредити за покриване на нормативните изисквания към сектора.
Усеща се необходимост от цялостно преразглеждане на нормативната уредба и облекчаването й, както и от засилване на контрола върху млекопреработвателните дружества.
Държавата може да използва механизмите на ОСП, за да стимулира окрупняването на фермите в стопанства с 50 и повече животни и увеличаване на обхвата на селекционния контрол. Това може да стане с постепенно увеличаване на изискването за минимален брой животни за подпомагане (примерно от сегашните 10 с едно всяка година до 2020 г.) и увеличаване ставката на глава за стопанства с между 30 и 60 животни. Допълнителният стимул за животни под селекционен контрол, който се въвежда от 2015 г., е стъпка в правилната посока. Само по този начин може да се гарантира устойчивостта на животновъдните стопанства от направлението на млечното говедовъдство като се създадат предпоставки за конкурентоспособност на фермите, адекватни доходи за заетите в тези стопанства и трайни работни места.
От гореказаното е ясно, че секторът не е в добро състояние. Картинката би била отчайваща, ако цената на фуражите бе миналогодишната и зимата студена. Ами само увеличението на тока, което не бе шоково, се оказа такова за фермерите. Със ситуацията трябва да се съобразяват и обслужващите звена-производители на фуражи, лекарства, добавки, ветеринари, лаборатории и др. които обаче искат да запазят обороти и печалби каквито имаха преди кризата. Ами то е ясно, че не може да стане така, че много да внимават да не отрежат клона на които са заедно с фермерите. МЗХ оцени ситуацията и първи които получиха и то в определените срокове плащания бяха животновъдите. Министър Танева прави невъзможни неща, за да помага-дори поиска да ни се окаже помощ от глобите които плащат големите за свръхпроизводство. На 26-ти януари отново ще защити нашите млекопроизводители на срещата в Европа. Закъснява се обаче с дебата по бъдещето на сектора , както с фермерите така и с политиците. Изказвам собствено мнение, че този път без политическо решение няма да спасим млечното говедовъдство, което трябва да се вземе в кратки срокове, защото ни грози опасността да се превърнем в държава, в която съхраняваме само аборигенни породи.
По отношение Националния съюз на говедовъдите може да се каже, че в средата на декември се проведе отчетно събрание за първите три години работа от създаването на съюза. Успяхме да изградим визия на организацията, привлякохме нови членове, участвахме в най-престижните изложби по говедовъдство в България, създадохме информационна система за фермерите. Нашите „деветки”- Панайот Тодоров-Полковника и Димитър Зоров бяха най-активни при защита интересите на фермерите. Младата генерация фермери - Рангел Матански и Иван Манавски успешно участваха в изготвянето на наредбите. Председателят Никола Антелов вдъхваше сигурност и авторитет. Новоизбраният управителен съвет с Председател Зоров и заместници Тодоров и Матански е сформиран само от фермери, повечето млади, но с опит в говедовъдството.
Предстои приемането на тригодишния план за работа и най-важните задачи за тази година. Голямата задача ще бъде работата по спасяване фермите от фалити. Участваме в две програми за квалификацията на фермерите-едната за почната от Зоров през2013г в Хановер и финализирана от министър Танева на Зелената седмица в Берлин и в програма за обучение на кадри в Германия- проект започнат от Никола Ангелов. Ще настояваме в НИГО Ст .Загора да започне обучение на селекционери и откриване на школа за доячи. Говедовъдите нямат време за чакане, а имат нужда от действия.
© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!
;void(0);){kind=link}