Действително България има страхотен потенциал за развитие на породата Ил дьо Франс. Тя е много адаптивна и приспособима. Това каза Евгения Ачкаканова, изпълнителен директор на Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс в България за Фермер.БГ.
 
Създадена преди повече от 100 години във Франция, месодайната порода вече е изключително популярна и утвърдена у нас. 
 
„През 2018 г. ще празнуваме 50 години от първия внос на породата в България. Той е реализиран през 1968 г., след това има и един междинен внос през 1984 г. През 2003 г., след известен застой, Институтът по животновъдни науки в Костинброд внася около 100 животни, а през 2005 г. се учредява Асоциацията за развъждане на породата в България“, синтезира Ачкаканова. 
 
Ил дьо Франс накратко
 
Породата се появява като кръстоска от овце-майки Рамбуйе с кочове Лейстър. За изненада или не, получените животни са с много добри месодайни качества и вълна със средна нежност. 
 
Отличителните белези на породата са няколко. Лесно може да разпознаете животните по голямата им глава, късата и замускулена шия, в комбинация с широко и дълго тяло, и къси крайници. Главата на животните от породата е зарунена до линията на очите, а крайниците до скакателните стави, са безроги. 
 
Възрастните овце-майки достигат 65 - 70 кг, а кочовете 110 - 125 кг. На три месеца агънцата тежат 30 кг, а към шестият месец достигат 50 кг. Месото им се цени, защото имат по-малко тлъстини, които са равномерно разпределени по тялото. 
 
Вълнодобивът е следния: овце - 4,5 кг и от кочовете 5 - 6 кг. Вълната е бяла, с дължина 12 - 14 см. 
 
Плодовитостта варира от 130 до 160 агнета от 100 оагнени овце-майки, в зависимост от сезона. Един от големите позитиви е ранното полово съзряване, животните могат да се заплождат на 10-месечна възраст. 
 
Френският опит в България
 
Климатизацията на овцете от породата Ил дьо Франс у нас е много добра и е незаменима за промишлено кръстосване с породи от други продуктивни направления. 
 
„Климатът в страната е много добър за развъждане на породата. Смея да кажа дори, че Ил дьо Франс обича България. По мое мнение българските фермери могат да изнасят качествени разплодни животни и то на много добра цена, дори на по-добра от Франция. Въпреки че породата е френска, тя се е адаптирала перфектно към условията тук. Виждам перспективи пред България и то на пазари като Турция и Италия“, коментира Жан Франсоа Бомон от френската асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс за Фермер.БГ.
 
Кланичният рандеман е над 52%, със съотношение на месо – кости, 3,7:1. Овцете от породата Ил Дьо Франс са незаменими за промишлено кръстосване с породи от други продуктивни направления.
 
Отглеждане
 
„Породата е изключително подходяща както за оборно оглеждане, така и за пасищно, но също и за комбинирано отглеждане. Ил дьо Франс е и много приспособима порода, без кой знае какви претенции. Естествено, като месодайна порода, храненето трябва да е на ниво, за да се постигат резултати. Освен всичко останало селекцията върви в посока увеличаване на плодовитостта“, обясни Ачкаканова.
 
Месото е с отлични вкусови качества - сочно и крехко. Среднодневният прираст на 100 дневна възраст е 0,330 кг.
 
„У нас оптималните ферми са около 250-350 животни. Имаме няколко, които са с над 500 животни, но повечето са под 200 животни“, заключи тя.