Ние сме едни от многото, които започнаха, но едни от малкото, които останаха, коментират производителите на охлюви Пенчо Петков и съпругата му Емилия за Фермер.БГ.
 
Фамилната им ферма среща ветровете на нос Калиакра, но пък зимата е толкова мека, а лятото – толкова влажно, че охлювите им виреят чудесно. 
 
„През 2008–2009 г. беше бумът на охльовъдството в България. Бяха създадени над 300 ферми. За много кратък период, в рамките на 2–3 години, над 90% фалираха, тъй като секторът е изключително рисков. В един момент и ние яхнахме тази модна вълна“, разказва Петков.
 
Десет години по-късно обаче ситуацията е малко по-различна.
 
„В момента има не повече от 20 ферми. Всеки се опитва да оцелява по някакъв начин. Колегите масово изнасят навън. Аз пък осъзнах, че трябва да остана. Разширяваме се толкова, доколкото на нас ни е нужно. Не намирам смисъл да изнасям охлюви навън, след като мога да ги продавам тук и да печеля много по-добре“, убеден е Петков. 
 
 

 
Площта на неговата ферма е 3,3 дка тревна площ, но благодарение на вертикалните скари, които прилага от 2–3 години, капацитетът й достига 11 дка. 
 
„Първата година беше изключително трудна, но пък за сметка на това имахме много охлюви. Голяма част от продукцията излезе за чужбина. И така, през първите 2–3 години набрахме сериозна скорост. Създадохме много партньорства в чужбина – Франция, Белгия“, спомня си производителят.
 
Докато не идва първият фалит през 2013 г.
 
„Стана катастрофа в Австрия. Там загубихме изключително много охлюви. Дори затворихме магистрала А1, понеже цялата беше в охлюви. Може да си представите един камион с 18 тона охлюви – преобърнат. В един момент се оказахме без охлюви, без камион и без никакви пари“, жалва се Петков. 
 
Неприятните изненади обаче не свършват дотук.
 
„През 2014 г., след като стана голямо наводнение във Варна, циклонът мина и през нос Калиакра. Тъкмо бяхме заредили фермата и тя се наводни. Всичко беше пълно с вода и малките охлюви се удавиха. Това ни беше вторият фалит“, разказва производителят. 
 
За късмет Петкови печелят субсидии по програма „Млад фермер“ и успяват да си стъпят на крака.
 
„Решихме, че ще развиваме бизнеса тук, на местна почва. Но беше изключително трудно, без никакви средства, след тези два фалита. През 2015 г. направихме скромен ресторант. Започнахме да посрещаме туристи. Рецептата за успеха е много труд и упоритост“, категоричен е Петков.
 
 
Какво ви трябва, ако искате да се пробвате с отглеждането на охлюви.
 
„Инвестицията на декар възлиза на 10–12 хил. лв. за закупуване на малки охлюви и фураж, за изграждане на самата ферма. Едва след втората година можеш да имаш някаква печалба от порядъка на 4–5 хил. лв. от декар. Цената на дребно достига 6–8 евро за килограм във Франция или Белгия. Цената на едро се движи от порядъка на 3,2 евро с включена логистика. У нас цената е около 4–5 лв. за килограм. Печалбата от охлюви идва със скоростта на охлюва“, заключава производителят от Калиакра.
 
Петкови постоянно надграждат бизнеса си. Действат стъпка по стъпка. 
 
„Не искаме да търгуваме навън, защото вярвам, че в България има вариант, в който да се търгува тук. Колкото и да сме песимисти, в държавата има изключително много ниши за развитие на даден бизнес, но трябва постоянство. Кога и дали е вашият бизнес, времето показва. Това ми е трети бизнес. Предишните ми два фалираха заради кредитите. Това е бизнес, който развиваме единствено със собствени средства и един спечелен проект по мярка „Млад фермер“, обяснява Петков.
 
Предстои изграждането на Музей на охлюва и цех за преработка, за да се затвори още по-добре цикълът на производство.
 
„Целта на цеха е да преработваме охлювите и да ги затваряме в буркани. Така всеки ще може да опитва охлюви с различни бульони 12 месеца в годината. Тогава ще можем да мислим и за нови идеи. Ние ги имаме, но ще ни се отворят нови хоризонти, в които ще можем да инвестираме“, оптимист е фермерът.
 
 
Предстои пускането в производство на втората им серия от козметични продукти със слуз от охлюви.
 
„Когато стартирахме като туристическа атракция, решихме, че трябва да предлагаме козметика от охлюви. Три години продавахме козметика на друга фирма, успяхме да заделим печалбата и да я инвестираме в наша козметика. Суровината, която използваме, е без аналог. Тя не е екстракт, а е извлечена и преработена по съвсем друга технология“, обяснява Пеков.
 
Семейството винаги е било убедено, че благодарение на фермата си за охлюви ще се развива в туристическия бизнес. 
 
„Това ми беше мечтата. Да не е само производство и чисто животновъдство, а да го превърнем в нещо, което да е атрактивно за хората, защото това наистина е много непозната сфера. Искаме да представяме себе си чрез различните ниши на този бизнес, защото наистина има много направления, които все още и ние откриваме и ще развиваме в бъдеще“, обобщава съпругата Емилия.