Националната овцевъдна асоциация (НОА) излезе с официално становище до министъра на земеделието и храните, Десислава Танева, във връзка с прилагане на Схемите за Директни плащания в България за периода 2015 - 2020 година.
 
1. Предложение за промяна на Схемите по направлението „Обвързано с производството директно подпомагане 2015-2020 г.”, отнасящи се до: 
 
Схема за обвързано подпомагане за млечни крави и/или месодайни крави под селекционен контрол - подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 10 (включително) и повече млечни крави (с предназначение за производство на мляко) и/или месодайни крави (с предназначение за производство на месо), от които поне едно животно е под селекционен контрол;
 
Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол - подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 50 (включително) и повече овце-майки, и/или кози-майки от които поне едно животно е под селекционен контрол;
 
Схемите за обвързано подпомагане на животни под селекционен контрол са нови, приветствани от производителите направления, насочени към предоставяне на допълнителни стимули и средства за животни в стопанства, поддържащи високи нива на производство и продуктивност. Продуктивността на животните в българското земеделие е ключов и фундаментален въпрос, не само на конкурентоспособност и устойчивост на производството, но и от гледна точка на целесъобразното и легитимно прилагане на политиката, която трябва да подкрепя жизнеспособността на производителите и прозрачността в икономиката. В България, продуктивността на млечното говедовъдство е над 70% по-ниска отколкото средната за ЕС и над 2 пъти, от най-добрите страни в Общността. При млечното овцевъдството положението е почти аналогично.
 
Селекционната работа и създаването на стада с утвърдени и доказани генетични качества е единственият път, за да се увеличи производителността и да се подобри качеството на продукцията, ето защо прилагането на подобни схеми за допълнителна подкрепа са необходими. Но подпомагането по схемите за животни под селекционен контрол не трябва да бъде самоцелно. Нецелесъобразно и неправомерно е да се предоставя допълнително подпомагане за животни, по схемите за селекционен контрол при положение, че продуктивността на животните не отговаря на характеристиките на съответната порода и/или получавана продукция се търгува в нерегламентираната сфера на икономиката. При сегашния режим на прилагане на тези схеми тези практики съществуват и не могат да бъдат предотвратени защото липсват механизми.
 
Условията, за да се предоставят такива обвързани плащания, е земеделските стопани да имат сключен договор с развъдна организация и да изпълняват нейната развъдна програма; заявените за подпомагане от тях животни да бъдат вписани в Родословната книга и заявените за подпомагане от тях животни, да бъдат вписани в регистрите на ИАСРЖ. Не може броят на животните под селекционен контрол в България да расте в последната година, а производството на мляко да стои на същите нива, а пък декларираното, като изкупено и преработено мляко в мандрите дори да намалява и това да не е противоречие, водещо до преосмисляне начина на прилагане на тези схеми.
 
От Националната асоциация предлагат, условията за получаване на плащания по схемите за животни под селекционен контрол да се допълнят, с изискване стопаните да докажат чрез платежен документ или друга декларация, на годишна база, продадено мляко на преработватели, прекупвачи или други клиенти, като количествата мляко разделени на 1 животно са не по-малко от 50% над средната млечност за съответното направление през определен референтен период.
 
За целта трябва да се въведат и референтни показатели на млякото, което да позволи еднакви условия за различните породи говеда и овце. Когато липсват количествата мляко или реализацията е ставала чрез някакъв преработен продукт, изчислението може да се направи чрез разделяне на стойността на средната изкупна цена на млякото.
 
По този начин, като допустими ще станат само онези животни, за които прозрачно може да се покаже продуктивност и икономическа законосъобразност и ще се ограничат възможностите за опортюнистично поведение. Формулата, по която може да се изчисли броят на допустимите животни за подпомагане по схемите, може да се изчислява по формулата:
 
Брой на допустимите животни = доказано количество мляко по определен еквивалент / средната референтна млечност в страната * 50%
 
Промяната на схемата по този начин не трябва да бъде непосилна за администрацията и е напълно приложима при наличие на управленска воля, като съответните нива от 50% над средната млечност не са нерелевантни и отразяват реалните възможности на производителите, както и са в унисон със сегашната ситуация в млечния сектор и ниските изкупни цени. Производителите могат да намалят млечността на животните и производството си, което е взето предвид при поставянето на това ниво от 50%. При такава промяна схемите могат да бъдат разширени, като освен животни под селекционен контрол могат да се обхванат и високо продуктивни животни, които не са вписани в регистрите на Развъдните организации.
 
2. Промяна и допълване на Закона за подпомагане на земеделските производители в частта за заявяване на мери и пасища от държавния и общински поземлен фонд от бенефициентите за подпомагане по І и ІІ стълб.
 
В последните 2-3 години се положиха много усилия, животновъдите, практикуващи пасищно животновъдство да могат приоритетно да получават достъп до общински и държавни мери и пасища. Въпреки, че се направиха промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, където в чл 37и, подробно са разписани начините, по които животновъди с пасищно отглеждане на животните да получат предимство при получаване достъп до публични мери и пасища, ситуацията остава неудовлетворителна за животновъдите.
 
Проблемите са много и са известни на всички заинтересовани страни, като с оглед на постигане на търсената от всички цел, публичните мери и пасища да могат да бъдат наистина ползвани от земеделските производители и те да получават плащания за това по линия на І и ІІ стълб, НОА предлага: промяна в Закона за подпомагане на земеделските производители, като се даде правно основание на животновъди с пасищни животни, практикуващи пасищно животновъдство, да заявяват мери и пасища за подпомагане в Разплащателна агенция, в посочено от тях землище, където практикуват такова отглеждане на животните и при спазване на посочената гъстота на животните, посочени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, чл. 37и, т.4.
 
Редът, по който това може да се извършва може да бъде подобен на реда регламентиран в Глава 5А от ЗСПЗЗ, касаеш ползването на земеделските земи. Това според нас ще направи закона и „философията” на закона по-работещи и наистина ще дадат възможност животновъдите да ползват и поддържат мерите и пасищата в добро екологично и земеделско състояние. Не е нормално, при положение, че има желаещи да поддържат мерите и пасищата в такова състояние, чрез изпасване, да бъдат пренебрегвани и на тяхно място да се появяват други, които ги поддържат по друг начин.
 
Въвеждането на такива правила ще спести много неудобства на животновъдите, ще намали непрозрачността и злоупотребите, с които се сблъскват те при опитите им да си осигурят пасища за техните животни и ще даде възможност средствата по линия на директните и компенсаторни плащания да се насочват целесъобразно и по идеята на европейската политика, а именно, първо към земеделските производители, които са активни фермери и след това към други.