Важно е да отгледаш както качествена продукция, така и добри взаимоотношения, споделя философията си пред Агри.БГ изпълнителният директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) Теодора Кръстева.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Теодора Кръстева е на 54 години от Хасково. Завършила е Аграрния университет в Пловдив със специалност „Лозаро-градинарство”. Дълги години е работила за водеща американска фирма в козметичната индустрия. Била е и ръководител проекти на Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК). От есента на 2020 г. е изпълнителен директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП). Владее свободно английски, руски и италиански език. Семейна е, с две деца.

Г-жо Кръстева, каква е причината да изберете земеделието преди години и да се върнете към него пак сега?

От дете обичам връзката със земята, растенията, цветята и животните. Родителите ми са далеч от тази сфера – баща ми беше военен, майка ми – журналист. Навремето се колебаех между ветеринарна медицина и агрономство, но в крайна сметка надделя работата с растенията. За съжаление, в онези времена успях да работя само една година като агроном. Бях сред първите студенти, които изкараха специализация в чужбина, в моя случаи в Кеймбридж, Англия. Но за разлика от много други колеги се върнах и не съжалявам. Носталгията при мен е много силна, при все че много съм пътувала по работа, винаги се прибирам у дома, в България.

Родолюбието и земеделието са някак неразривно свързани и ето, че след толкова години мениджърски опит, имах шанса да се завърна в сектора. Явих се на конкурс и спечелих сред над 100 кандидатури позицията на изпълнителен директор на БАПОП. Разбрах от Управителния съвет, че не толкова аграрната ми професия, а опитът ми с родни и чужди пазари, логистика, комуникации и менажиране на проекти, са ме довели до тази длъжност. 

А какво според Вас е нужно, за да си добър ръководител на фермерска организация?

Изпълнителният директор трябва да е не само много организиран администратор, но и обединител. В същото време трябва да умее да представлява и комуникира по най-добрия начин интересите на членовете на асоциацията. Аз съм в нея отскоро, но, за щастие, имам подкрепата и доверието на колегите, което ми дава сили и устрем. Колкото и клиширано да звучи, най-важното е да обичаш работата си, да харесваш хората и да бъдеш оптимист.

Какво усетихте при първата си среща със сектора, какво ви направи впечатление?

Усетих възторг, наслада. Сега, когато влязох в оранжерия отново, първото ми впечатление бе колко много са напреднали нещата за 30 години. Иновациите в оранжерийните комплекси са наистина сериозни – вертикално отглеждане на зеленчуци, дистанционно управление на производствените процеси, свеждане до минимум на ръчния труд, различни системи за механизиран труд, използване на биоагенти. Все повече млади хора започват да се занимават с оранжерийно производство. Това ми вдъхва сериозни надежди за нашето бъдеще.

И в момента разглеждаме кандидатурите на немалък брой желаещи да се присъединят към асоциацията. Това много ме радва. Към момента пълноправните ни членове са 71 земеделски стопанства, а асоциираните - 25. При нас са много от представителите на големи международни фирми с дейности, пряко свързани с оранжерийното производство, както и български такива за препарати, торове, семена, суровини, нужни за производството.

Най-впечатляващо е това, колко е борбен българският земеделец, как въпреки по-трудните условия успява.

Отчаянието, разбира се, е налице, особено сега, когато редица колеги затварят. Но съм сигурна, че биха продължили да създават качествени български зеленчуци с любов, ако им е възможно.

Стигаме и до проблемите в сектора. Кои според наблюденията Ви са те - актуални и регулярни?

Оранжерийното производство е най-скъпото, колегите вадеха по 3-4 реколти преди тази криза, в момента работят единици от тях. От 5 години не сме ползвали помощ de minimis, не че тя сама по себе си ще ни реши проблемите, но това е признак на отношение към родното зеленчукопроизводство.

Актуалните проблеми са свързани с непосилните цени на енергоносителите. Извън това, както и останалите сектори в земеделието, нас също ни вълнуват политиката в посока коопериране, ДДС на храните, необузданият внос. Вижте поляците - 0% ДДС. Някой може, а ние – не. Защо?! Съседите ни в Европейския съюз – Румъния и Гърция, успяват да са наши страхотни конкуренти и вече няма българска стока по борсите. Аз съм аполитична, не се интересувам от партии, а от нужни политики. Сега получихме заявки, че ще ги има, очакваме подкрепа, пазарни механизми, както и по-висок контрол на вноса, особено от трети страни.

Не на последно място – семейството и възпитанието са много важни.

Нужно е да учим децата си да бъдат български потребители, да търсят вкус, качество, родно производство. Това е както здравословно, така и морално, така и икономически важно. Затова съм горда, че работя в сектора.

Какви цели си поставяте?

На първо място, искаме да има целогодишно българска продукция на зеленчуци и плодове, изобщо българска храна. Вярвам, че можем с общи усилия да го постигнем. Другата ни цел е обединение. Не ни трябва разделение, нужна ни е взаимност, подкрепа от държавата и ясни критерии, тогава ще имаме общо силно земеделие.

Земеделците помежду си са конкуренти, но това е полезно, когато хората си помагат, обменят опит, обединяват се. Така браншът е силен и става фактор, развива се пазарът и всички са добре. Принципът „на Вуте да му е зле” няма да ни доведе доникъде.

Въпреки че кооперирането е мръсна дума у нас, забелязвам все по-голямо желание за обединение, за сдружаване на фермерите. Това е правилната посока. 

Освен романтика в родното земеделие има и негативни страсти. Не Ви ли притеснява това и какво Ви коства Вашата работа?

Смея да кажа, че съм голям инат, но дързостта ми идва най-вече от това, че съм оптимист и не давам ухо на сплетни. Предпочитам да работя и разходвам енергия в градивни действия. Минала съм в живота си през забиването на нож в гърба, но то ме бутна напред. А и не съм сама, ние сме екип – земеделци, експерти, администратори. Ако няма доверие и човек не си обича работата, по-добре нищо да не прави.

Затова не ме притесняват възможните препятствия, работя със страхотни хора и за добра кауза – българското производство.

Подкрепа и сили ми дава и моят съпруг. Благодарна съм му! Това също е много важно - да усещаш одобрението и опората на близките!

Предадохте ли на децата си своето родолюбие и с какво се занимават те?

Мисля, че да. Те са упорити, преследват целите и мечтите си въпреки трудностите, успяват да реализират себе си тук. Синът ми е на 22 години и върви по своя път като самостоятелен млад мъж. Дъщеря ми е в 10-и клас в Английската гимназия, от тригодишна е в басейна, републикански шампион по плуване е, токова радост ни е дала със своите постижения. Те също се бори с реалностите - в Пловдив от години чакаме построяването на басейн с олимпийски размери.

Това е още един пример, как в България има много талантливи деца, хора във всякакви области, но страдаме от липса на условия за развитие.

Какво обичате да правите в свободното си време?

Не съм от суетните жени, които прекарват времето си в козметични салони. Най-често отиваме в бащината къща на съпруга ми - райско кътче на село. Почивам си сред градината ми. Допирът с красотата на природата, на родината е наслада и релакс за мен.

Какво пожелавате за 2022 г. на себе си и членовете на БАПОП?

Да сме здрави, да сме здрави, да сме здрави и по-добри условия за работа!