Тя е дъщеря на един от най-големите зърнопроизводители у нас - Божидар Митов, но споделя, че си пада по кървавата част в селското стопанство. Милена Митова стартира бизнеса си в свиневъдството с помощта на баща си, но днес си е извоювала името на опитен мениджър, принципен работодател, зооинженер и човек, който се опитва да промени соцстереотипите у нас. Отличена е и с приз "Млад агробизнесмен на България - 2018". 37-годишната бизнесдама управлява свинекомплекс "Енола Фарм" в Търговище с 8 хил. прасета, от които около 500 майки, има три деца и не спира да си поставя предизвикателства, които да преодолява.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Семейната фирма на Митови е с 25-годишен опит в областта на едрото земеделие. Компанията развива дейността си в направленията: едро зърнопроизводство, семепроизводство, производство на комбинирани фуражни смески и свиневъдство. Именно в последното работят Милена и съпругът ѝ.

За бизнеса с традиции, трудностите в свиневъдството и мениджърската си стратегия разказва Милена Митова в интервю за Агри.БГ.

Как са разпределени ролите във Вашия семеен бизнес и на какво се дължи успехът му?

 

Със съпруга ми се занимаваме с животните, брат ми и баща ми - със земеделието, а сестра ми – с търговията на зърната. Бизнесът ни е семеен, с дълга история и изградени традиции. Нашите практики са такива, че едното производство не тежи на другото. Имаме фуражен завод, но фермата ни си му плаща за фуража, няма шест-пет (смее се). Същото е и с кланицата – тя си плаща прасетата. В една добра пазарна обстановка тази система работи много добре, а в настоящата - сме по-устойчиви.

Защо избрахте свиневъдство?

 

Родителите на моя баща гледаха животни и аз от малка бях все край тях. Баща ми ме гласеше за агроном, но аз си падам по кървавата част в селското стопанство. Завърших зооинженерство в Аграрния университет в Пловдив. Баща ми изгради свинефермата. Започнахме с около 800-1000 майки. Постепенно се научих и поех нещата в свои ръце, от около 15 години ръководя свинекомплекса.

Докато се научите, през какви трудности минахте и как се справя фермата днес?

 

В началото ми беше много трудно, защото не бяхме изучавали повечето заболявания при животните. На терен обаче се сблъсках със също толкова тежки болести, колкото Африканската чума по свинете, като PRRS - подобно на СПИН при хората заболяване.  Той се предава по въздушно-капков път и унищожава макрофагите в белите дробове на животните и оттам се развиват всякакви вторични бактериални инфекции. 

От около 6-7 години това заболяване вече не е проблем, тъй като за него има ваксина, но то нанесе много сериозни икономически щети на свиневъдството, когато аз започвах. Наложи ни се да направим репопулация. Шест месеца фермата стоя празна. Сега ползвам жива ваксина срещу PRRS, правят се двукратни и трикратни ваксини и положението се овладява. С времето се вижда как животните стават все по-продуктивни и устойчиви.

Към днешна дата имаме 500 майки и общо около 8 000 животни. Миналата година бяха около 700 майки. Намаляват бройките във връзка с пазарната конюнктура. 

Разходите като цяло се увеличиха. Миналата година (декември, януари и февруари) свинекомплексът стигна пикови разходи за електроенергия до около 8-9 хил. лв. За същите три месеца тази година сме платили 15, 17 и 20 хил. лв. Заради войната в Украйна, която е водещ износител на зърно, секторът пострада, защото фуражите поскъпнаха сериозно. Ние имаме фуражен завод (зад него е кланицата), който е пазарно ориентиран. В това отношение моят свинекомплекс е облагодетелстван, защото има откъде да си подсигурим зърно или да ме изчакат с плащанията. 

На фона на това успявате ли да продавате на по-високи цени? Къде е Вашият пазар?

 

Не успяваме да пласираме на по-високи цени продукцията. Пазарът ни е в България и затова търпим големи загуби. Като гледам и на големите свинекомплекси е спрян износът, цената е срината от това и от вносното месо, което ни залива. Преди малките магазини, тези на квартално ниво, зареждаха предимно българско месо, сега повечето също оперират с вносно. Нашата продукция отива за прясна консумация. Кланицата ни има три магазина – един в Търговище и два във Велико Търново, малка част от продукцията минава и оттам.

Да се върнем към Вас. Какво харесвате най-много в работата си?

 

Животните. Те нямат претенции. Предизвикателство е да отгатнеш един организъм, който няма как да ти проговори, да ти обясни какво му има, да му сложиш правилната диагноза, с която да се оправи.

Кое е най-голямото предизвикателство за Вас?

Най-голямото предизвикателство за мен, с което и до днес не съм се справила съвсем, е да пречупя соцмисленето, което имат много голяма част от хората.

Дайте пример от работата си.

 

Баща ми беше назначил експерти, за които фермата беше много ок. Всичко, което знам за бизнеса, го знам от него. Напреднах и след няколко години ми се изясни технологията. Започнах да си правя сметката и установих, че има много грешки. Тогава отбивахме по 8 прасета с новата генетика, другите отбиваха по 11-12. На мен не спираше да ми се обяснява как тези майки не могат да гледат и т.н.

В един светъл момент осъзнах, че от тези хора просто нямам какво да науча и заминах за Нидерландия. Там почерпих опит от свинеферма с 1000 майки, научих и принципите на менажиране.

Споделете ни някой принцип.

 

Търся си млади специалисти, неработили, защото работилите са обремени от старата система. Днес съм изключително много доволна от гледачите във фермата. Имам 25 човека, всеки един от тях е обучен и получава високо възнаграждение. Общо за нас работят 150 души и в тази криза така преформулирахме производствата, че максимално да запазим работните места. 

На пазара на труда е много трудно. През годините ние сме си избирали и отсявали хората. Когато съм имала нужда от повече усилия от тяхна страна, те са работили, защото не винаги нещата са били по мед и масло. Но това се гради с години.

Лично аз се занимавам с подбора на персонала и държа да остане така.  В бизнеса с животните работата с хората е не по-малко сложна и основно важна. Добрият доктор няма нужда да лекува. Затова ги уча предимно да си менажират персонала.

Какво от женските Ви черти Ви помогна да бъдете лидер?

 

От женските нищо, трябваше да развия предимно мъжките черти. Този бизнес в България е все още мъжка територия, има доказани жени, но сме малко.

Какво обичате да правите в свободното си време?

 

Аз съм пътешественик по душа, обичам да научавам нови неща. В близките няколко години не ми остава много време покрай децата. Имам трима синове, най-малкият е на 5 години, най-големият - на 10. Пътуваме предимно в България, но пък се оказа, че тук има доста неща, които си заслужава да се видят и ги открихме заради децата.

Искате ли те да продължат семейния бизнес?

 

Все по-често се питам дали искам те да живеят моя живот не защото няма да живеят добре, но покрай това ще имат страшно много проблеми. Дали да им съхраня психиката за сметка на по-малко финанси някъде другаде, или да имат добър стандарт, но натоварени психически и сърдити? Не мога да кажа, че не ми се иска да продължат бизнеса, защото аз дори няма на кого да го продам. Имам голям старт от баща си, той където спря, аз оттам започнах, предполагам, че и с моите деца ще е така.