Мария Монева е млад земеделски производител в село Подгоре, община Макреш, Видинско. Създава стопанството си през 2012 г. Започва с 30 пчелни семейства, вече са 490. Поддържа пчелина по биологичен способ с подкрепа от Държавен фонд „Земеделие“. Отглежда 14 дка зеленчуци и плодове. Има и оранжерии с домати, пипер, краставици и патладжани.
 
 
- Как виждате българското селско стопанство след 10 години?
- Иска ми се да е много по-добре развито, с много повече хора, които да се занимават. Не искам да съм песимистична. Дано да е по-добре и хората да осъзнаят, че действително тук сами можем да направим много неща. Не е необходимо да взимаме нещо от някого или да внасяме нещо отвън. Просто трябва да сме по-трудолюбиви.
 
- Защо избрахте кариерното Ви развитие да бъде именно в този сектор?
- Съвсем случайно стана, нямаше нищо целенасочено. Така се стекоха обстоятелствата. Имахме свободна земя на приятеля ми и решихме да дойдем тук, той да сложи малко кошери. Първо бяха малко, после станаха 490. За да не пустее земята, направихме си няколко оранжерии. После още няколко. Засадихме зеленчуци на полето и стана стопанство. Направихме един проект по „Млад Фермер“, одобриха ме.
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
- Уроците продължаваме да ги получаваме всеки ден. Човек трябва първо да си гледа здравето, това е преди всичко. Трябва да е много упорит и да не се предава.
 
- Кое Ви амбицира?
- Резултатите. Когато видя готовата продукция след упорития труд, това е. Пазари, честно  казано, трудно се намират, но се успява. Като се има предвид колко много стока се внася от Румъния и как никой за нищо не ги закача. Няма контрол, няма изисквания. Докато при нас всяко нещо се проверява – и от Растителна защита, и от Контрол по храните, и отвсякъде изискват документи. От Румъния нищо не се контролира. Носят си стоката за без пари и я продават също без пари. Но долу-горе успяваме. Трудно, но се справяме.
 
- Как подбирате хората, с които работите?
- Честно казано, трудно е. Има трима-четирима човека, с които работя почти от началото, откакто съм започнала. Единият от мъжете е от Видин, другият е от едно съседно село. Има и една жена от нашето село Подгоре. Но като цяло е много трудно, защото хората ги мързи да работят.  На никого не му се работи. Съвсем сериозно казвам. Всеки реве и се оплаква, че няма пари, а като стане въпрос за работа, на никого не му се работи. Ако не е помощта от семейството, много трудно ще станат нещата. Защото просто хората ги мързи. Това е голата истина.
 
- Как се прави успешен агробизнес в България?
- Нямам отговор на въпроса. Такива малки земеделци, като мене, най-вероятно не могат да говорят. Много е трудно. Просто, трябва да си много трудолюбив и да си упорит много. И не на последно място - трябва да си спокоен.