Донка Балджийска определя себе си като един обикновен гражданин на Република България, който се занимава с животновъдство и земеделие. Скромна жена, която не иска много – да продължава да се грижи заедно със съпруга си за стопанството и да получава справедлива цена за труда си.
В семейната ферма в пловдивското село Дълго поле двамата отглеждат овце от породите Дъбенска и Асаф млечно направление. Мечтаят някой ден производството им да е напълно механизирано и със затворен цикъл. Не крият притесненията си обаче, че ако пазарът и политиката в сектора продължават да се влошават, съвсем скоро може и да няма животновъдство в България.
Първо се занимавахме със земеделие. Преди 6 години закупихме трийсетина овце, които впоследствие увеличихме до 620-650 броя. Много обичаме животните, затова поехме по този път.
Съпругът ми се занимава основно с набавянето на храната за животните – коси, жъне и балира, както и с пашата. Аз помагам в обора, доя и храня овцете.
С Дъбенските овце сме част от Развъдна организация за автохтонни породи овце в България с председател Дарина Шишкова в Карлово, а с Асаф млечно направление членуваме в Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България със седалище във Велико Търново.
Ние, жените, всеки ден доказваме, че този сектор не е само за мъже. Наравно с тях се трудим в обора, храним и доим животните.
Липсата на работна ръка и ниската изкупна цена на суровината. А вълната въобще не се изкупува – за нея дори си плащаме, за да я изхвърлят на сметището.
Да. Разтоварвам се, като паса животните. Обичам да съм сред природата и да се събирам с добри приятели.
Едната е икономист и ми помага с документацията. Другата следва архитектура във Варна. Когато се приберат на село, ми помагат в стопанството. Бих искала да продължат започнатото от нас, но не знам какво е тяхното желание. Те са поели по своя път, нямам право да им го прекъсвам.
;void(0);){kind=link}