Декарбонизацията е акцент в разговорите за опазване на околната среда през последните години. Европейският съюз е пионер в проактивната политика за улавяне на вредни емисии. Вече е ясно, че земеделието ще понесе сериозна тежест, за да отговори на строгите европейски изисквания.
Не случайно фермерските протести в цяла Европа са свързани и с изискванията на Зелената сделка. Какво означава декарбонизация, преведено на езика на фермерите - това сподели с Агри.БГ Георги Борисов, търговски директор на "Агрополихим" АД по време на форума AGRI SUMMIT 2024 „Семената на успеха”, организиран от Forbes България и Агри.БГ.
„Декарбонизацията в момента може да бъде разглеждана като част от Зелената сделка на Европейския съюз. Това е темата, която е много гореща и повече от видна в целия Европейски съюз покрай протестите на земеделските производители. Тя е свързана с глобалното затопляне, с климатичните промени и най-вече с желанието на Европейския съюз да създаде потребление на земеделска продукция и земеделски торове в нашия конкретен случай, които са с намален въглероден отпечатък“, разясни експертът.
Той сподели, че "Агрополихим" се гордее с почти нулев въглероден отпечатък. През 2023 г. за първи път в целия Европейски съюз, българската компания е внесла син амоняк. Това означава амоняк, който е с уловен въглероден диоксид, т.е. неизхвърлен въглероден диоксид в атмосферата за производство.
Повече от 5 години, "Агрополихим" не произвежда пара чрез горене на природен газ, а има своя пароцентрала, която работи на биомасата, която осигурява допълнително въглеродния неутралитет на компанията. По този начин комбинатът успява да е неутрален и независим от природния газ като суровина, става ясно от думите на Борисов.
"Агрополихим" успява да бъде лидер на пазара за зеления преход, осигурявайки първата партида в Европейския съюз на син амониев нитрат, произведен със син амоняк и горене на биомаса.
Използването на син амоняк в земеделието е бъдещето, но това е свързано с инвестиции, които производителите на торове трябва да направят.
„В момента синият амоняк е само термин, от това не произлизат никакви допълнителни и негативни икономически и търговски последствия. В момента от началото на 2024 г. Европейският съюз само е въвел система за информиране, какъв е въглеродният отпечатък на всички азотни торове, на всички на всички торове, които се внасят в Европейския съюз и на всички суровини, които се внасят в съюза, но няма финансов ефект.
„Този финансов ефект ще бъде въведен по предварителна програма от 2026-та година с малки стъпки, отивайки до 100%, до 2030-2032 година. В тази връзка от 2026-та година ще започнем вече да говорим за син амоняк и син амониев нитрат, който ще е с добавена стойност“, уточнява Борисов.
Зеленият преход ще има цена и трябва да се мисли за икономическите параметри.
„Ние вярваме в зеления преход, и че това е пътя, по който Европейският съюз трябва да върви. Земеделието се води ферма на открито, т.е. въглеродните емисии се имитират и през самото зселскостопанство, но това е едната част. Не го оспорваме, всички виждаме ефекта от глобалното затопляне, но трябва да мислим за икономическите параметри на този зелен преход“, категоричен е специалистът от "Агрополихим".
Той е убеден, че този преход ще доведе до оскъпяване на производство на торовите производители, което ще се отрази и върху стойността на земеделската продукция. Голямата заплаха за нашата страна, според Борисов, е производителите на торове и земеделска продукция да не са конкурентоспособни.
„Няма как целият Европейски съюз да плаща този зелен преход, а в същия момент да се конкурира на международните пазари със страни, които не плащат по никакъв начин за опазване на околната среда. Нужни са законодателни инициативи от Европейския съюз, категорично заложени от 2027 година в бюджета, които да помислят по какъв начин индустрията въобще ще оцелее, защото в момента земеделските производители усещат една много малка част от този зелен преход финансово и виждате какво се случва“, коментира той.
Високите цели, които си поставя Европейския съюз са твърде амбициозни, а сроковете за изпълнението им са прекалено малки. Коментарът на Георги Борисов в това отношение е ясен и еднозначен - „Целите са достижими. Въпросът е, достижими ли са сроковете, които Европейския съюз е задал? Да, Европейския съюз иска до 2050 г. да е неутрален, когато става въпрос за въглероден диоксид. Но Европейския съюз иска още от 2030-2032 г. да има 100% наказание за въглеродните емисии, които се изхвърлят в торовете.
И отделно не мисля, че Европейският съюз все още е направил достатъчно стъпки относно конкурентоспособността на хората, които плащат за този зелен преход.“
Събитието се проведе под патронажа на Министерство на земеделието и храните, с генералната подкрепа на Агрополихим, институционалната подкрепа на Европейската инвестиционна банка, както и с подкрепата на BASF, Банка ДСК, HL-TopMix, „Филип Морис България”, САТНЕТ, YARA, Green Ground, Бова Кар – BMW дилър, Domaine Boyar с вината от серията Korten Natura от бутикова изба „Кортен“ и САПИ.
;void(0);){kind=link}