Тази порода кози у нас е разпространена на цялата територия. Води началото си от кръстосването на местни породи овце с пръчове от Швейцария, Германия и бивша Чехословакия. Стопанското й предназначение е за производство на мляко и месо.
Характерно за Българската бяла млечна коза е, че тялото им е удължено и хармонично. Костната система е здрава и добре замускулена. Ушите са средно дълги и доста слабо окосмени. Шията е плоска, дълга и се разширява към тялото. Копитата се отличават със специфичен светложълт цвят.
Вимето на Българската бяла млечна коза е добре развито, голямо, полукълбовидно. Формата му отговаря на изискванията за машинно доене.
Породата успешно може да се отглежда в неблагоприятни природно-климатични условия.
Млечна производителност
Дойна – 500-550 кг
Месна продуктивност
Среден дневен прираст – ярета на 4-5-месечна възраст – 155-250 грама
Продължителност на използване – 8-10 години
Развъдна организация:
Асоциация за развъждане на млечни породи кози