Африканската чума по свинете (АЧС) е единственият познат досега ДНК арбовирус. Той е от семейство Asfarviridae, вид Asfivirus. Устойчив е на ниски температури. Дезактивира се при нагряване на 56 градуса в продължение на 70 минути или при престой за 30 минути в 2-3% разтвор на етер и хлороформ.
Вирусът остава за дълъг период жизнен в кръв, изпражнения и тъкани, особено ако не са преминали термично обработване.
АЧС се разпространява посредством цикли на предаване, които включват домашни свине, диви свине, диви африкански животни от семейство свине /суиди/ и в меки кърлежи. Негови гостоприемници са африканските диви прасета, храстовите пресета и гигантските горски свине. Те не проявяват признаци на зареност, но служат като преносители в Африка. Гостоприемници, които обаче показват наличие на болестта, са домашните прасета, европейските диви прасета и американските диви прасета.
Смята се, че кърлежите от вида Ornithodoros са природните артроподни гостоприемници.
Как се осъществява прякото предаване:
• Контакт между болни и здрави животни; хранене с боклук, съдържащ заразено месо, биологични вектори – т.е. меки кърлежи.
Начин за предаване на болестта са и фомитите - помещения, превозни средства, инструменти и дрехи, които са поразени от заразни организми.
Източници на вируса АЧС:
• Кърлежи от рода Ornithodoros;
• Кръв, тъкани, секрети и екстрети на болни/мъртви животни;
• Някои животни, които са се възстановили от инфекции, може да станат преносители на вируса.
Диагностициране на болестта
Инкубационният период на АЧС в природата е между 4 и 19 дни. В острата й форма е само 3-4 дни. Приета норма е периодътт на инкубация да бъде 15 дни.
Симптоми на болестта
• Внезапна смърт с няколко клинични признака;
• Ранна левкопения и тромбоцитопения (48-72 часа);
• Зачервяване на кожата (бели прасета) – по върховете на ушите, опашката, задните крайници, вентралните страни на гръдния кош и корема;
• Анорексия, отпустаност, цианоза и липса на координираност в рамките на 24-48 часа преди смъртта;
• Повишен пулс и учестено дишане;
• Възможни са повръщане, диария (понякога кървава) и сълзене от очите;
• Смърт в рамките на 6-13 дни или до 20 дни;
• Възможна е проява на аборт при бременна свиня;
• Преживелите са носители на вируси за цял живот;
• При домашните прасета смъртността често достига до 100%.
Възможно е още:
• По-слабо интензивни признаци; лека треска, намален апетит и депресия;
• Продължителността на заболяването е от 5 до 30 дни;
• Аборти при бременни свине майки;
• Смърт в рамките на от 15 до 45 дни;
• Смъртност в по-малка честота (напр. между 30% и 70%, като варира значително).
Хронична форма:
• Разнообразни клинични признаци: загуба на тегло, нерегулярни повишения на температурата, респираторни признаци, некроза в области от кожата, хронични кожни язви, артрит;
• Перикардит, адхезии на белите дробове, подувания на ставите;
• Развива се в продължение на от 2 до 15 месеца;
• Ниска смъртност.