Африканската чума по свинете (АЧС) е единственият познат досега ДНК арбовирус. Той е от семейство Asfarviridae, вид Asfivirus. Устойчив е на ниски температури. Дезактивира се при нагряване на 56 градуса в продължение на 70 минути или при престой за 30 минути в 2-3% разтвор на етер и хлороформ. 
Вирусът остава за дълъг период жизнен в кръв, изпражнения и тъкани, особено ако не са преминали термично обработване.

АЧС се разпространява посредством цикли на предаване, които включват домашни свине, диви свине, диви африкански животни от семейство свине /суиди/ и в меки кърлежи. Негови гостоприемници са африканските диви прасета, храстовите пресета и гигантските горски свине. Те не проявяват признаци на зареност, но служат като преносители в Африка. Гостоприемници, които обаче показват наличие на болестта, са домашните прасета, европейските диви прасета и американските диви прасета. 

Смята се, че кърлежите от вида Ornithodoros са природните артроподни гостоприемници. 

Как се осъществява прякото предаване: 

•   Контакт между болни и здрави животни; хранене с боклук, съдържащ заразено месо, биологични вектори – т.е. меки кърлежи. 

Начин за предаване на болестта са и фомитите - помещения, превозни средства, инструменти и дрехи, които са поразени от заразни организми. 

Източници на вируса АЧС:

•  Кърлежи от рода Ornithodoros;
•  Кръв, тъкани, секрети и екстрети на болни/мъртви животни;
•  Някои животни, които са се възстановили от инфекции, може да станат преносители на вируса. 

Диагностициране на болестта 

Инкубационният период на АЧС в природата е между 4 и 19 дни. В острата й форма е само 3-4 дни. Приета норма е периодътт на инкубация да бъде 15 дни. 

Симптоми на болестта

•    Внезапна смърт с няколко клинични признака;
•    Ранна левкопения и тромбоцитопения (48-72 часа);
•    Зачервяване на кожата (бели прасета) – по върховете на ушите, опашката, задните крайници, вентралните страни на гръдния кош и корема;
•    Анорексия, отпустаност, цианоза и липса на координираност в рамките на 24-48 часа преди смъртта;
•    Повишен пулс и учестено дишане;
•    Възможни са повръщане, диария (понякога кървава) и сълзене от очите;
•    Смърт в рамките на 6-13 дни или до 20 дни;
•    Възможна е проява на аборт при бременна свиня;
•    Преживелите са носители на вируси за цял живот;
•    При домашните прасета смъртността често достига до 100%.

Възможно е още:

•    По-слабо интензивни признаци; лека треска, намален апетит и депресия;
•    Продължителността на заболяването е от 5 до 30 дни;
•    Аборти при бременни свине майки;
•    Смърт в рамките на от 15 до 45 дни;
•    Смъртност в по-малка честота (напр. между 30% и 70%, като варира значително).

Хронична форма: 

•   Разнообразни клинични признаци: загуба на тегло, нерегулярни повишения на температурата, респираторни признаци, некроза в области от кожата, хронични кожни язви, артрит;
•    Перикардит, адхезии на белите дробове, подувания на ставите;
•    Развива се в продължение на от 2 до 15 месеца;
•    Ниска смъртност.