Участието на зърнопроизводителите в интервенциите за купуване на земеделска техника ще става все по-трудно. В момента по полетата у нас работят машини, които са още от първия програмен период на ОСП. През втория условията за купуване на агротехника станаха още по-сложни.

 

„Реално вече цял период не можем да участваме в ПРСР. Причината са приоритетни сектори и точки, които не можем да постигнем“, заяви Костадин Костадинов, председател на УС на НАЗ. Браншовата организация участва активно в Тематичната работна група при обсъждането на интервенциите за подпомагане на земеделските стопани в Стратегическия план за новия програмен период. 

„Зърнопроизводителите като по-големи участници във веригата вече са разделени на категории по определени параметри – малки, млади, с различен стандартен производствен обем в интервенцията за инвестиции в земеделските стопанства“, допълни още Костадинов.

500 000 евро стандартен производствен обем е таванът за купуване на техника.

„Това е един производител с например 8000 дка пшеница. Там субсидията за машини е 30 %, а досега знаете, беше 50 %. Останалите 20 % трябва да са от друг финансов инструмент, например кредит от фонд Земеделие. Какво виждам? Трудности“, категоричен е зърнопроизводителят и допълва: „Много трудно ще се класираме за тази интервенция. ЕК приоритизира определени сектори отново. Сигурно ще се случи и по райони, тъй като Европа акцентира върху по-слаби региони“. 

Според условията на интервенцията за инвестиции в земеделските стопанства могат да кандидатстват фермери с икономически размер над 20 хил. евро СПО. Минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 25 хил. евро, а максималният е съответно до 1 млн. евро за инвестиции в стопанства.

Изрично  е посочено обаче, че за инвестиции в земеделска техника таванът е по-нисък - 500 хил.евро. Финансовата помощ ще може да бъде увеличена с до 10 % за проекти в чувствителни сектори, определени в анализа към стратегически план и ще е възможно предоставянето на авансова плащане в размер до 50% от одобрените разходи. 

„Лошото според мен през изминалия период е, че имаше т.нар. чувствителни сектори, приоритизиране на определени сектори и определени райони. Това не се оказва здравословно“, смята още Костадинов и продължава: „Ще дам примери от програмите за инвестиции и мерките 4.1 и 4.2.

Преработвателните предприятия, в които са вложени много средства от фонд „Земеделие“, работят с много нисък капацитет дори под 10 %. Част от мощностите дори се продават“. В същото време зърнопроизводителите посрещат нов програмен период с остаряла техника, която вече е натрупала възраст и дори надхвърлила определените часове работа на полето.