Зърнопроизводителите са готови да излязат на протест срещу безконтролния внос на слънчоглед и други селскостопански продукти от Украйна. Това ще се случи до две седмици, след като очакваният служебен кабинет встъпи в длъжност, обяви Костадин Костадинов, председател на НАЗ, пред журналисти по време на „Дни на полето“ в добричкото село Поручик Гешаново.

Гласувайте: Какви са средните Ви добиви от пшеница за 2022 г.?

Решението е взето на заседание на Управителния съвет на 26 юли. Със земеделска техника ще бъдат блокирани граничните контролно-пропускателни пунктове в Кардам, Силистра, Дунав мост. Протести ще има и във вътрешността на страната, уточни Костадинов. 

Исканията да се спазват законите и правилата, свързани с митническия и фитосанитарен контрол, ще бъдат поставени в декларация. Според Костадинов от безконтролния внос ще пострадат и малките и средните земеделски производители, които нямат складове и ще са принудени да продават на търговците на ниски цени. 

Освен това се задава нова стопанска година, като есенната сеитба ще бъде с пет пъти по-скъпи торове и високи наемни цени на започващите търгове за държавни ниви, допълни председателят на НАЗ.

Не еднократно сме ви представяли гледната точка на зърнопроизводителите и тяхното недоволство от бездействието на държавата. Като опозиция на техните намерения е мнението на икономиста Николай Вълканов от фондация „ИтелиАгро”, който съветва земеделците да преосмислят решението си за протести по няколко причини

Според Вълканов не може да се говори за нерегламентиран внос, тъй като решението за освобождаване на митата за внос от Украйна в ЕС за срок от една година е взето на европейско ниво на 24 май. 

Анализаторът припомня също, че от февруари до май беше отчетен огромен скок в цените на световните пазари, когато бяха регистрирани пикови нива на пшеница, слънчоглед и други основни борсови стоки. От месеци насам светът полага усилия да се освободи зърно от Украйна, защото по оценки на ООН над 800 млн. души са заплашени от глад. 

„Не можем да говорим за дъмпингови цени. При спад от 450 до 350 долара/тон за пшеницата или до 600 долара/тон за слънчогледа, за какъв дъмпинг говорим?! Това са достатъчно високи цени, с които производителите да посрещнат по-високите си разходи“, заяви Вълканов в интервю за предаването „Денят с В. Дремджиев“.

На трето място, той отбелязва, че без значение откъде ще мине зърното от Украйна, то ще стигне до световните пазари и ще понижи цените – точно това, което трябва да се случи и всички се надяват. 

„Истината е, че в споразумението, което се постигна в Истанбул, има все още доста неясноти. Надеждата и пазарният сигнал е, че цените ще паднат, но тепърва ще видим дали това наистина ще се случи“, обясни икономистът.

По данни, които той цитира, инфлацията у нас е около 16% на годишна база. Най-голям дял от това поскъпване имат храните, при които инфлацията е 25%.

„Ако тези 15-16 млн. тона зърно от Украйна се освободят в рамките на следващите 2-3 месеца до октомври и темпът на износ от там се нормализира, пък и от Русия, тогава наистина ще видим успокояване на цените на зърнения и маслодайния сектор до нива от декември миналата година преди конфликта“, убеден е Вълканов. 

Много е важно и какво ще стане с цената на газа, от който зависи и производството на азотни торове. Надеждата в това споразумение в Истанбул е да се освободят химически торове от Русия. 

„Ако се обезпечи наличието на химически торове на едни относително поносими цени, тогава не виждам много основания да продължи да се ускорява инфлацията, а напротив. Тя би могла дори леко да спадне към края на годината, но това е при хипотезата на идеално стечение на обстоятелствата“, уточни анализаторът.