Искаме дерогация за контролирано палене на стърнищата през две или три години според сеитбооборота на даденото поле, изпълнявайки всички нужни процедури – уведомяване на противопожарната служба, осигуряване на вододаване, охрана на периметъра и т.н., обяви пред Агри.БГ Стоян Александров, председател на Съюз на зърнопроизводителите от област Ямбол, след като зърнените полета в района и тази година сериозно пострадаха от нашествие от щурци.

Гласувайте: Бихте ли подкрепили освобождаване на субсидиите от данъчно облагане?

Явлението отново провокира дебати за отколешната практика на палене на стърнища, която е забранена и подлежи на контрол по процедурата за кръстосано съответствие. Зърнопроизводителите масово споделят, че откакто не могат да използват този метод за борба с болести и неприятели, употребата на химични препарати се е увеличила до три пъти. Въпросът е кое е по-вредно за полезните микроорганизми в почвата и като цяло за околната среда и възможно ли е да се намери баланс.

„Преди имахме много по-малко нападения от болести и неприятели. Учените казват, че те презимуват в растителните остатъци и в горния слой на почвата.Там са гъбите, яйцата, ларвите… При 60-градусова температура биват унищожени. Огънят е естествен начин в природата за контролиране на тези процеси, вместо това ние пръскаме.

Сега е актуална и Европейската директива за намаляване на химикалите, тогава какъв остава вариантът за противодействие, така че добивите да не намалеят съществено, защото, от друга страна, световното население продължава да нараства и в наши дни всички говорят за осигуряване на продоволствена сигурност”, обясни браншовият представител.

Според него и колегите му, за да се намери най-доброто балансирано, но в същото време работещо решение, е нужен обстоен анализ, включващ дейности като регулярен анализ на почвите и прочее. В бранша също така се говори, че зърнопроизводителите в Румъния и Гърция се възползват от подобна дерогация и през определен период могат да палят контролирано стърнищата. 

Желанието на родните земеделци е да се проучат възможностите и да се предприемат политически и административни действия, които да подпомогнат гарантирането на зърнената реколта. Сред предложенията на сектора в тази посока е и дерогация по отношение на употребата на неоникотиноидите, с които се обеззаразяват семената. 

"Ние сме за добросъвестното спазване на регламентите и земеделските практики. Против сме използването на такива вещества в края на вегетацията, когато може в зърното да остане остатък от химията, но имаме нужда от такава възможност в ранния период като защита срещу първоначалните зарази”, поясни Александров

По думите му освен фунгицидно обеззаразяване е нужно и инсектицидно такова. Освен това не се предлага алтернатива на забранените препарати за борба с вредителите. Той даде за пример проблемите с царевичния хоботник и последното нашествие на щурците.

„Евентуалните компенсации от зеленото плащане по 12-13 лв./дка не могат да компенсират щетите. Примерно едно презасяване заради нашествието сега коства около 20 лв./дка”, обясни Стоян Александров. За финал той подчерта, че зърнопроизводителите са отворени за конструктивен диалог и търсене на най-добрите решения за справяне с проблемите.