Сеитбата на основните есенни култури продължава да се движи с по-бавни темпове спрямо миналата година, сочат последните данни от оперативния анализ на аграрното министерство. На същото мнение са и фермерите, но в отделните региони причините за това са различни.

Какво стана с младите фермери и държавните земи?

Към средата на месец октомври засетите площи с пшеница са с 56,7% по-малко спрямо същия период на миналата година. Наполовина е и ечемикът.

Най-голямо изоставане има при тритикалето  - минус 58,6%, а най-малко е то при маслодайната рапица – минус 17,7% .

В Кнежа, където сушата тази година беше една от най-жестоките, сега влагата в почвата се е възстановила и е подходяща за обработка и сеитба, споделя пред Агри.БГ зърнопроизводителят Борислав Горанов. По думите му само високите температури са причината за отлагането на мероприятията в региона, а сушата на този етап не е фактор.

Борислав Горанов: „Ние умишлено забавихме сеитбата заради необичайно топлото време и като гледаме дългосрочни прогнози. Страх ни е от неприятели, а и не можем да използваме инсектициди. Така че сеитбата е контролирано забавена от нас, а не че сме закъснели.“

От 5-6 години при нас няма мъгли, което не е добре, защото те пречат на летежа на вредителите.

Зърнопроизводителят е засял вече почти изцяло своята пшеница, като му остават само 300 дка. Сеитбата на ечемика е приключила и дори културата започва да пониква.

„Сега съм на оглед. Пшеницата ми е в начална фаза на поникване. Няма още братене. Ако ме бяхте питали преди пет години, щях да кажа, че вегетацията ѝ закъснява. Но толкова се измени климатът, че нормалностите са вече различни. При нас в момента все едно не е есен, а късно лято“, заключава Горанов.