Маститът е един от кошмарите на стопаните, които отглеждат крави млечно направление. Необходимо е цялостно поддържане на много добра хигиена, в това число постелята, доилни апарати и техника на доене, изрежда зооинженер Надежда Луканова от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ).

Важното - слушайте в AgriПодкаст 

Специално внимание трябва да се обръща на постелята, особено когато се използва слама. При кравите, които се отглеждат свободно боксово и сламата служи за постеля, рискът е най-висок, следван от крави, които се отглеждат вързано. Най-нисък е рискът при крави, които се отглеждат свободно пасищно, тъй като почти няма необходимост от постеля, обяснява ученият. 

Доилните апарати и използваната техника за доене трябва да се поддържат и проверяват на всеки поне 6 месеца. След всяка употреба е необходимо адекватно почистване чрез химични, термични и физични процеси. Самият процес по доенето трябва да е максимално кратък и по възможност да не продължава повече от 1 час. От значение са също подобряване на имунната система и балансираният прием на фураж.

Зооинженер Луканова: „За жалост, в България основен проблем остава недостигът на квалифициран персонал в животновъдството.“

За голяма част от фермерите е непосилна задачата да намерят хора, които да полагат необходимите грижи за животните във фермата. В по-малките семейни ферми масово хората доят кравите на ръка, което в съчетание с недобрата хигиена, лошото отношение към кравите и недостатъчно квалифицирания персонал е предпоставка за развитие на мастит. 

В големите и промишлени кравеферми вече се набляга изцяло на механизацията и се цели минимизиране на процесите, извършвани от работник.

Лечението на мастит е доста скъпо, затова по-евтиният и благонадежден вариант е превенцията. За да се предотврати предаването на инфекцията от крава на крава, е нужно животните да се разделят на групи, да се обособят отделни помещения за болни или крави, на които предстои раждане, да се осигури подходящ микроклимат, да се избягва стресът от високи температури.

Център за оценка на риска: Общите разходи могат да бъдат много по-големи от преките.

Маститът води до икономически загуби. Преките загуби включват разходи за ветеринарен лекар и лекарства, разходи за труд, намалено производство, нискокачествено и изхвърлено мляко. Косвените загуби, които остават „скрити“ за стопаните, включват повишен риск от други заболявания, последствия върху плодовитостта, риск от аборти, дори смъртност.

Повече за видовете мастит, причини, признаци и начини за лечение, може да видите ТУК.