Обявяваме твърдата си готовност за предприемане на ефективни протестни действия в цялата страна, написа в социалните мрежи Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА).

Неговата решителност е породена от „поредната лъжа към земеделската общност, както и направеното вчера предложение от вицепремиера и финансов министър Людмила Петкова относно евентуално двукратно изплащане на втория транш от т.нар. Украинска помощ".

След извънредно заседание на УС на НОКА са взети следните решения:

  • Незабавно изплащане на 100% от втория транш на Украинската помощ;
  • Изплащане на 100 % от ПНДЖ’24 в срок до 31.10.2024;
  • Изплащане на 100% от обвързаната подкрепа до 15.11.2024;
  • Преизчисление и изплащане на всички фермери, неполучили средствата от Кампания’23 и средствата от първи транш на Украинската помощ в срок до 15.10.2024;
  • С оглед на извънредните горещини и суша спешен прием по de minimis и изплащането му в срок до 30.11.2024.

Няколко дни по-рано браншовият представител сподели за Агри.БГ, че овцевъдите са принудени да започнат подхранването на животните с груб фураж и сено още в началото на август – значително по-рано от обичайното. Това се случва поради факта, че над 90% от пасищата в страната са изгорели – едни заради пожари, а други от продължителната суша и високите температури.

„Подхранването с фураж, което обикновено започва през ноември, тази година подрани – още в началото на август,” коментира той. Това не само повишава разходите, но също така намалява добивите на мляко, което затруднява животновъдите и подлага на риск тяхната продукция и печалба.

С оглед на създалата се ситуация, Караколев отбелязва необходимостта от компенсации чрез инструмента de minimis, за да се покрият извънредните разходи на животновъдите. Сумата, която ще бъде отпусната на България в размер на 11 милиона евро, може също да бъде от помощ, но все още е неясно как тези средства ще бъдат разпределени. 

„Министерството трябва да определи съобразно щетите във всеки сектор,” казва браншовият представител, като подчертава, че по предварителни данни добивите на мляко са спаднали с 20% в сравнение с миналата година.

Екстремните климатични условия имат пряк негативен ефект върху продуктивността на животните. „Когато няма сочна трева, няма как да има и сочен фураж,” допълва Караколев. Животните са поставени в трудни условия, което води до намалена продуктивност и още по-големи трудности за стопаните им.

Ситуацията в някои региони е толкова критична, че от НОКА разглеждат възможността за превоз на животните от засегнатите райони към Националните паркове, където все още има запазена трева. Тази мярка би могла да се окаже алтернатива за следващите години, особено за най-силно засегнатите региони, където пасищата са напълно прегорели.

„При дребните преживни животни, като овце и кози, няма толкова рестрикции за достъп до националните паркове, колкото при едрите преживни животни,” уточнява Караколев. Тази възможност предстои да бъде обсъдена с всички членове на асоциацията и може да се превърне в решение за оцеляване в условията на непрекъснати климатични промени.

Преждевременното използване на запасите от фураж, които са предназначени за зимата, застрашава фуражния баланс и води до непланирани разходи за закупуване на допълнителни количества.

Всички полски райони на страната са пострадали от сушата. Изключение правят Пирин и Родопите, където климатичните условия са малко по-благоприятни за овцевъдите. Но като цяло картината е тревожна и изисква както незабавни, така и дългосрочни мерки за справяне с последиците от климатичните промени, категоричен е браншовият представител.