Проблемите, свързани в пашуването на селскостопански животни в националните паркове, които се натрупват от години и конкретно ситуацията през 2024 г. бяха в центъра на среща между засегнатите животновъди, експерти от министерствата на земеделието и на околната среда и представители на неправителствени природозащитни организации. 

Одобрените планове за паша в националните паркове силно орязват възможностите животновъдите да пашуват едър рогат добитък в планините. Разчетите на МОСВ сочат, че 9 000 говеда по-малко ще се качат тази година на високопланинските пасища. 

Разговорите бяха натоварени със силен емоционален заряд, като част от гостите напуснаха събитието, а останалите продължиха дискусията на висок тон. 

Модератор на събитието беше Николай Василиев, зам.-председател на Консултативния съвет по планинско земеделие и животновъдство. Той представи презентация за природосъобразното пашуване, което е част от опазването на околната среда, според много български и чуждестранни учени. След 16 години пашуване на територията на Национален парк „Рила“ няма промяна в пейзажа, предизвикана от животните, сподели Василиев в отговор на тиражираните обвинения, че кравите унищожават планината.

От страна на МЗХ в срещата участваха зам.-министърът на земеделието Таня Георгиева и експертите Михаил Карабельов и Михаела Хаджийска. От презентацията на ведомството става ясно, че през 2023 г. са подадени 93 заявления за паша в НП „Пирин“, 141 – в НП „Рила“ и 161 в НП „Централен Балкан“, нарушенията на фермерите в защитените територии са под 10%, уточни Карабельов. Един от възможните варианти за осигуряване на пасища е горските стопанства да отдават терени чрез позволително за паша. 

От МОСВ се включиха експерти от ведомството, директорът на НП „Рила“ Красимир Андонов, както и представители на другите два национални парка – „Пирин“ и „Централен Балкан“.  В разговора участваха учени и представители на неправителствени организации на природозащитниците. 

Изпълнителният директор на Българска аграрна камара Светлана Боянова, която оглавява на Консултативния съвет по планинско земеделие и животновъдство, също участва в дискусията. 

От края на март в едномесечен срок премина общественото обсъждане на годишния план за паша в НП „Рила“ за 2024 г. В резултат, на което са депозирани становища, които са достатъчно основание за отмяна на разпоредбите, но това не е станало.

"В момента тече последната година, в която животновъдите могат да осъществят мярката Пасторализъм в трите национални парка", каза адвокат Емилия Тончева, която защитава интересите на засегнатите животновъди. Става дума за 4 месеца – юли, август, септември и октомври, в които стопаните могат да изведат животните си и да организират изхранването им, както се е правило в последните години. 

Проблемът възниква от това как се определя натовареността на парковете. 

Най-същественият въпрос е кои разпоредби да бъдат приложени. В последната оценка е предвидена натовареност на основата на животинска единица, в плановете е заложена натовареност на пашата на глава добитък, от което се получава доста драстична разлика. 

По данни на МОСВ националните паркове заемат под 2% от националната територия, 2.5% от всички пасища в страната попадат в територията на националните паркове, а под 3% от едрия рогат добитък пашува там. 

Седем пъти повече животни има в парковете, отколкото през 2006 година и това е същината на проблема, според държавните еколози. 

Светлана Боянова беше е категорична, че няма връзка между подпомагането и начинът, по който се управляват териториите в националните паркове, защото животновъдите отиват да пашуват с или без субсидия.

„Искаме да се спре тази субсидия и да не се говори за нея, за да продължим да си работим спокойно“
, коментира Тодор Диклиев, който качва животни в НП „Централен Балкан“. 

„Повече животни от това, съгласно годишния план и на база доклада за екологична оценка, няма как да бъдат допуснати за тази година. Ако бъде извършена промяна в този план, автоматично той отива на екологична оценка и никой няма да качи животни тази година“, предупреди Красимир Андонов, директор на НП „Рила“. 

„За да разрешим въпросът, трябва да решим каква норма прилагаме. Не може да се прави компилация между екологичната оценка и планът за управление. Няма и никакъв спор по въпросът дали трябва да я има тази субсидия, тъй като тя се отчита като негативно влияеща и нежелана“, каза още Тончева.

Тя напомни, че липсва анализ за това как искаме на национално ниво да работи секторът - дали ще развиваме секторите животновъдство и биопроизводство. „Ако това са секторни политики, които са важни на национално ниво, то тогава трябва да се търси балансът, който позволява тези секторни политики да имат възходящо развитие, съобразявайки се с екологичното законодателство“, каза още Емилия Тончева, която е бивш зам.-министър на екологията. 

Решение на този въпрос е екологичната оценка да се приложи като се отчитат животински единици, а не глава добитък и тогава да се види какъв разчетът и за колко стопани не достигат терените за паша, категорични са животновъдите. 

„В момента в парковете се приравняват животинските единици на глава добитък и от там допустимите територии спадат. Една животинска единица е крава с теле до 6 месеца. На такава крава в НП „Рила“ защо се дават 50 дка, а не 25 дка и автоматично се иска двойно по-голяма площ, попита Николай Василиев. 

„Това, което за някои е бизнес, за нас е препитание“, каза Дончо Петров от село Антон, който пашува добитъка си в НП „Централен Балкан“. 

Животновъдите бяха категорични, че няма да се откажат от поминъка си и дори попитаха дали някои от участниците в нагорещената дискусия са виждали някога крава. Дискусията остана без решение за основния проблем – колко животни може да се качат това лято на паша в националните паркове.