Млякото в България не е достатъчно и суровината, която преработвателите купуват отвън – Полша, Румъния, Унгария, а вероятно и Украйна, е по-скъпа от това, което преработвателите плащат за нашата.
Това сподели за Агри.БГ животновъдът Георги Тончев от великотърновскито село Плаково. Цената, която той получава за добива си в момента го устройва, но това не променя общата картина в сектора. Средният млеконадой от крава е 31 литра, около 10 тона мляко излизат на ден от кравефермата му. Животните му са от породите Черношарено говедо с вариация на червеношарено, и кафяво американско говедо.
„Вместо да стимулират фермите и да им дават цената, която осигуряват за полския, румънския и унгарския фермер, мандрите продължават да натискат надолу цените за родните животновъди. Цената на млякото, което нашите мандри дават на родните фермери е 80% като това, което се плаща на чуждите фермери“, казва още Тончев.
В България по този начин мандрите също влизат в тежка ситуация, защото постепенно доубиват българските ферми и стават все по-зависими от вносното мляко, става ясно от думите му.
Неговото лично обяснение е, че „в България всички са опрени в стената и не могат да правят планове с хоризонт повече от 5-8 месеца. Мандрите, както и фермерите гледат да оцелеят днес и сега“.
Според Тончев, ако българските ферми вземаха цената, която се дава на другите млекопроизводители, мандрите щяха да бъдат по-добре вместо да купуват мляко от чужбина и да го пращат в Германия или Гърция като готова продукция. Има също така случаи, при които в Полша се правят продукти за българския пазар.
„Може би тук трябва да се намеси държавата, ама нея я няма, тя ни е мащеха. Това е проблемът. По този начин се доубива животновъдството“, категоричен е стопанинът, който отглежда около 1000 крави и телета млечно направление.
Стопанството има малка модулна мандра, която е затворена, но покрай работниците, които е наел от Узбекистан, Тончев обмисля да я отвори отново.
„За да имаш успешен бизнес е нужно да имаш екип – хора, с които да го правиш. Това означава, че ако имаме мандра, която да преработва 10 тона мляко, ще са нужни работници и специалисти, които да развиват бизнеса. По-добре човек да се специализира в едно нещо, да бъде добър и когато има сили за преработката – да я прави, иначе има обратен ефект“, разказва животновъдът.
С модулната мандричка преди време той разбрал, че преработката не е работа за неговия екип.
Георги Тончев: От модулните мандри спечели само фирмата, която ги продаде. Останаха много малко колеги, които ги ползват и работят, другите стоят затворени. Фермите трябва да се пренастроят и променят, за да оцелеят.
Според Тончев усвояването на средства от ЕС е едно от най-лошите неща, които са се случвали в селското стопанство, тъй като мисленето на мнозина е било настроено на вълна – „Как да вземем едни европейски пари“.
„Просто трябва да се работи и с времето ще останат само фермите, които действат професионално. На другите им предстои да се променят или да фалират“, казва още Тончев.
2 КОМЕНТАРА
ПРЕДИ 8 часа
04.02.2025