През последните години все по-често се регистрират случаи на хранителни листериози в световен мащаб. Основна причина са широкото разпространение на Listeria monocytogenes в околната среда и пропуските в производствената хигиена, транспорта и съхранението на храните по веригата на доставки, твърди проф. д-р Йордан Гогов в бюлетина на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ).

Агенцията по храните хвана български домашен суджук с листерия

От средата на декември 2019 г. до средата на януари 2020 г. са публикувани над 10 нотификации от държавите членки за наличие на L. monocytogenes  в различни храни. Такъв случай имаше и у нас с немска марка салами, за които БАБХ установи наличие на бактерията в края на 2019 г.

Какво представлява бактерията?

Listeria monocytogenes е факултативен анаероб, растящ в хранителните субстракти с широк температурен диапазон - от 0°C до 45 °C. Тя може да се развива и при по-ниски температури до -4°C и проявява висока устойчивост към неблагоприятните условия на околната среда.

При разпада на микробните клетки се освобождава ендоксин, който обуславя характерните промени в инфектираните животни и хора.

L. monocytogenes  е широко разпространена във водата, тинята, наносните почви, животинската тор, чревния тракт на животните и рибите.

Клинична картина при животните

Развитието на болестта при животните се наблюдава основно през зимата и началото на пролетта. Към Listeria monocytogenes  са възприемчиви дребните и едри преживни животни, свинете, конете, зайците, домашните птици и гълъбите. 

"Съществува и заразоносителство под формата на латентна инфекция без боледуване от страна на носителя", предупреждава проф. д-р Гогов.

Боледуват главно млади животни. Те развиват менингит, енцефаломиелит или сепсис. Характерна особеност в кръвната картина е значителното увеличение на моноцитите, от където идва и наименованието на болестта. Друга особеност е появата на масови аборти при бременните животни.

Установено е, че дивите гризачи са природен резервоар на инфекцията и често са причина за разпространението й в животинските ферми.

"Развитието на болестта е свързано най-вече с изтощението на животните, обедняването на организма на витамини, по-оскъдното хранене, а заразата често идва от контаминирания фураж", посочват експерти. 

Подходяща терапия са антибиотици и сулфонамиди, но ветеринарно-медицинска консултация е задължителна.

При хората заразата се предава чрез пряк контакт с болни от листериоза животни или чрез консумация на заразени животински продукти - месо, мляко, яйца. Заразяването води до ангилоза - прояви на токсинфекция, главоболие, температура, болки в гърлото и увеличаване на лимфните възли, до очно-жлезни възпаления, а в по-тежките случаи и до менингит, епилепсия, аборт, сепсис с висока смъртност.